„Човек е свободен, когато пожелае да бъде“. Тези думи отекват силно в съзнанието ми след безпрецедентните кървави атаки в Париж. Въпреки това мнозина потребители на социалните мрежи у нас не могат да преминат отвъд бариерата, поставена в ума им от географското положение и национална гордост. Вълнува ги въпросът „Защо пък да съчувствам на французите, когато те не съчувстват на мен?”. Или на Кения, или на Русия, или на Сирия...

Защо терористи от “Ислямска държава” удариха именно Париж? И защо това е световна трагедия?

Франция, земя на демокрацията и свободата, беше обляна в кръв, а заедно с нея – цял свят. И в същото време все още има хора, които не могат да погледнат отвъд цветовете на едно знаме. Някои горди български потребители в социалните мрежи не разбират защо голяма част от нас съзнателно сложиха френския флаг на профилните си снимки.

Няма място за национализъм в такъв момент. Джихадистите подбраха именно тези цели в Париж, за да ни покажат, че това няма значение.

Атака на футболен мач – а футболът е нещо, което цял свят обича, не на последно място – защото показва какво е да водиш спортсменска битка на терена. Ресторант и бар – места, които всеки от нас посещава, за да се забавлява. И най-вече – концерт. Всеки от нас слуша музика, независимо дали е рок, поп, фолк, народна музика...

Няма място по света, което да е защитено от терористите. Вместо Париж, можеше да бъде Лондон, Мадрид, Вашингтон, София, Варна, Бургас...

Жертвите на тези атентати не са само французи. Сред тях имаше дори и български гражданин. В последните си мигове тези хора не са мислили кой какъв език говори, от коя държава идва и каква е историята на предците му. Жертвите на атентатите в Париж са били на тези места обединени от общите ценности на свободния свят. Тези, които би трябвало да пазим и ние. Били са истински свободни.

Изтъкването на една трагедия пред друга, неинформираните коментари и радикални мнения в социалните мрежи са грозен сценарий за осмисляне на случилото се. Сред нещата, които видях в една от социалните мрежи, беше профилна снимка, на която имаше лъв с българското знаме. Пишеше “Да се молим за Батак”. Да не забравяме, клането в Батак е отразено от американски и британски журналисти, които фигурират и в нашите учебници по история. Които със същото състрадание, каквото изпитва всеки гражданин на света в момента, са описали този черен момент в нашата история. Ако не бяха те, светът нямаше да разбере за случилото се.

На тези, които сменихме профилните си снимки в подкрепа за Париж, ни беше напомнено за трагедията на бургаското летище, клането в университет в Кения и още много други трагедии в съвременната история. Обвиниха ни в избирателна състрадателност.

Всички тези атаки са насочени към хора, да, но и към идеи.

Френското знаме в профилите на хора от цял свят е там и заради тези атаки. То е символ на ценностите, за които се бори всеки по цял свят, а не само французите.

“Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество” е написал Христо Ботев. Този, когото цитират толкова много горди и смели българи. Забележете, „...цялото човечество”.

“Човек е свободен, когато пожелае да бъде” – това е написал Волтер. Ние още сме под робство, но на собствените си представи.