Разпети петък е денят на великите страдания на Исус. На този ден Христос приема смирено съдбата си да бъде мъчен и след това разпънат на кръст на Голгота. Преди това на главата му е положен трънен венец, който осмива неговото твърдение, че е цар на юдеите. На кръста Христос е прикован с пирони, а по-късно – наръган с копие.
В християнската религия се пазят реликви, за които се твърди, че идват директно от тази история. Тръненият венец, пироните от разпятието и върха на копието са обект на страхопочитание и критики.
„И войните изплетоха венец от тръне, възложиха го на главата му, и облекоха му багрена дреха, и казваха: Радвай се, царю Юдейски! и удряха му плесници.“
-
България 2 мин.Ризата на св. Петка от Яш пристигна в дар за наш манастир (СНИМКИ) -
Тази сутрин 2 мин.Уникална находка: Откриха златен кръст с частица от Христовото разпятие -
Регионални 1 мин.Археолози откриха ампула със свещена реликва на полуостров Форос -
Общество 2 мин.Откриха скрити мощи на четирима светци в Националния исторически музей
-
България 2 мин.Ризата на св. Петка от Яш пристигна в дар за наш манастир (СНИМКИ) -
Тази сутрин 2 мин.Уникална находка: Откриха златен кръст с частица от Христовото разпятие -
Регионални 1 мин.Археолози откриха ампула със свещена реликва на полуостров Форос -
Общество 2 мин.Откриха скрити мощи на четирима светци в Националния исторически музей
От около 400-ната година сл. Хр. християните почитат реликва, за която се твърди, че е истинският трънен венец на Христос. Короната от тръни изглежда е напълно запазена, обвита в стъклено-златен обков.
В библейските текстове не се казва какво се случва с трънения венец след разпятието на Исус. Най-старото споменаване на корона от тръни, която се смята за реликва, е от 409 г. Тогава тя е описана като част от колекция реликви на ранното християнство и „великолепие на Ерусалим“.
В някакъв по-късен момент тръненият венец е преместен в Константинопол. Император Юстиниан раздава тръни от короната на свои ключови поддръжници от други кралски семейства. Твърди се, че 8 от тези тръни се пазят в базиликата на Ачен.
През 1238 г. император Балдуин II на Константинопол подарява реликвата на френския крал Луи IX. Първоначално тя се пази във Венеция, но по-късно Луи я връща обратно във Франция и я поставя в храма Санте Шапел, завършен през 1248 г. Реликвата остава там до Френската революция, когато е преместена в известната катедрала и символ на Париж Нотр Дам.
Тръненият венец остава там до пожара в катедралата през 2019 г., когато е спасен от парижки пожарникари.
Реликвата не минава и без критики. През 1543 г. Джон Калвин описва няколко трънени венци, за които се твърди, че са на Христос. „Очевидно е, че трябва да има нещо измислено, фалшиво. Как да установим истината? Древната църква не знае какво се е случило с короната. Тъй че е лесно да заключим, че тази реликва няма общо със смъртта на нашия Спасител“, пише той.
Свещените пирони
При разпятието на Христос, той е закован на кръста посредством пирони – още една важна реликва за вярващите християни. И досега не е ясно дали Исус е бил разпънат на кръста с три или четири пирона, но се смята, че са били три.
Според историята Хелена, майка на Константин Велики, открива кръста от разпятието и пироните в Ерусалим през IV в. сл. Хр. Тя оставя няколко фрагмента от кръста в църквата на Възкресението, а всичко останало отнася в Константинопол.
„Майката на императора заповяда част от пироните да бъдат добавени към кралската корона, за да бъде запазена главата на краля от стрели. Друга част от пироните бяха включени в юздите на коня му“, пишат историци.
Твърди се, че няколко чудеса са доказали истинския произход на пироните и частите от кръста.
Юздите на коня на император Константин се пазят в катедралата в Милано.
Кръстът на разпятието
Легендата за кръста, на който е разпънат, и неговия произход е много интересна и е обект на дебат и сега. Според т.нар. Златна легенда кръстът е направен от три дървета, пораснали от три семена от „Дървото на милостта“ – растение, посадено в устата на Адам.
Според друго вярване кръстът е направен от дърво, което е пораснало от семе на Дървото на доброто и злото или „дървото, от което Адам откъсна ябълката“.
Твърди се, че Хелена намира и дървения кръст, на който е разпънат Христос. Части от него, включително и половината от надписа, се пазят в базиликата Санта Кроче в Рим. Други малки части се твърди, че са разпръснати в редица европейски църкви.
Автентичността на реликвата не се споделя от всички християни.
Копието на съдбата
Светото копие или Копието на съдбата е острието, с което е пронизан Исус по време на разпятието. То се споменава за кратко в библията, но по-късно става част от почитаните реликви на църквата, особено през Средновековието.
Данни за реликвата се появяват за първи път през VI в. в Ерусалим. По-късно части от копието стигат до Европа, като някои от тях се пазят и до днес. В нашето съвремие най-малко четири големи реликви се твърди, че идват директно от истинското Копие на съдбата. Те се съхраняват в Рим, Виена, Вагхарсапат и Антиох. Най-известната от тях е тази във Виена.
Виенската реликва има и надпис – „Копието и пирона на Господ“. Твърди се, че части от пироните на разпятието са вградени в останките от копието, което се намира във Виена.
Анализ на реликвата показва, че произходът ѝ е около VIII-IX в. сл. Хр., а пиронът е направен от същия метал като копието. По този начин науката изключва възможността реликвата да е от I век след Христа. Това не пречи копието да бъде посещавано от вярващи християни и досега.
