Готова е тройната съдебно-психиатрична експертиза на младежа, който през май изрита пенсионерка на автобусна спирка в Бургас и счупи таза й. Заключението на експертите от Държавната психиатрична болница в Ловеч е, че 25-годишният Живко Кючуков е бил адекватен по време на нападението.
Пет месеца след зверския удар, пратил възрастната жена в болница, разследването е на финал. 73-годишната жена обаче още се въстановява от случилото се и няма обяснение за агресията на младежа, чиято жертва стана.
В началото на май Виолета Караджова чака автобус на спирката – отива до болницата за рецепта за съпруга си. Кадрите от охранителна камера, запечатали следващите няколко минути, шокираха с бруталността си. Пет месеца по-късно жената още живее с ужаса от случилото се.
“Не може да ми излезе от ума. И непрекъснато не мога да спя вечер, събуждам се непрекъснато, не мога и да се храня както трябва, все тази травма ми е в ума”, казва Виолета.
25-годишният Живко пиел кафе на седалката зад нея.
„Още като седнах и се изтъркули чашката му от кафето в краката ми. И аз така лекичко, даже не можах да го видя добре и той се изхрачи отзад два пъти върху мен, къде падна не знам на шубата ми ли, на главата ми, и се развика: „Ставай, ставай, ставай, махай се!”. Аз се уплаших и скочих... И в това време той става след мен и идва, и като ме изрита тук в кръста, в таза ме изритва и аз се прострях на плочките”, спомня си тя.
Ударът изненадва и хората на спирката.
„Нямаше кавга, нямаше разправии, нямаше дума казана... Две женички се струпаха на главата ми и взеха да му викат: "Недей, бе момче, недей, бе момче!" И аз тогава, като чух тези думи, леко си обърнах главата – а той на два метра от мен, с един камък голям. Той се върнал, взел камък от спирката и идва да ме доубие”, допълва пострадалата.
Живко няколко пъти прави опити да стигне до падналата жена, дори се качва и веднага слиза от автобуса.
Виолета е категорична, че не го е гледала „лошо”, както младежът обясни пред съда.
„Как можа той да ми види погледа, като нося 8 диоптъра очила, чиито стъкла навън стават черни. Да беше ми поискал пари! Да каже: Бабо, лельо, дай ми 5 лева или 10 лева. Аз носих 60 лева, защото лекарства ще взимам, те толкова струват. Щях да извадя и да му дам. Да беше ми взел чантата, чантата да беше грабнал, по щях да го прежаля. Ама да ме претрепе така, не мога да си обясня. И не мога и да му простя за това, което ми направи”, категорична е Виолета.
С имплант на тазобедрената става и дълга рехабилитация възрастната жена още трудно се движи. Ритникът преобръща живота й.
„Трудно се възстановявам, мъча се. И съпругът ми е болен, той е на легло, и за него се грижа" Аз бях много жизнена, сеех, копаех, обаче – край! Осакатях!”, продължава с разказа си Виолета.
Сега излиза само на терасата, а навън задължително с придружител.
„Страх ме е от него. Сама не мога да изляза”, подчертава тя.
Според Виолета няма адекватна присъда за агресивния младеж, защото след като излезе на свобода, може пак да нападне човек.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
