„Уроци от Македония”: Спомени или восъчни фигури
Музеите в Скопие разказват история, каквато живите свидетели на събитията не помнят
  • Последни
  • Най-четени

Коментари: 0
  • 6
    0
Уроци от Македония
Снимка: bTV

В навечерието на Илинден и подписването на договора за добросъседство България и Македония са изправени пред историческа стъпка – общо честване на борбите за свобода на хората от Македония и Одринско.

На фона на споровете за общата ни история, ние се срещнахме с двама от малкото останали живи свидетели на събитията, които все още ни разделят, вместо да ни обединяват.

България и Македония подписват Договора за добросъседствоБойко Борисов с голяма делегация е в Скопие

Освен огромните паметници на революционери като Даме Груев и Гоце Делчев, в центъра на столицата стени издига и Музеят на македонската борба, изграден по мегапроекта "Скопие 2014".

Уроци от Македония
Снимка: bTV

Снимането в музея е забранено. От кадрите, с които се сдобихме, става ясно, че на повече от 6 хиляди квадратни метра площ са разположени 109 масови сцени и повече от 150 восъчни фигури – от Сандански и Делчев, през Чернопеев и Даме Груев, до Христо Татарчев и Борис Сарафов, че дори Никола Вапцаров и Венко Марковски.

Уроци от Македония: Какво пише за българите в македонските учебнициВсе още общата ни история на Балканите повече разделя, вместо да ни сближава

Не е пропуснат, разбира се, и Ванче Михайлов. За него в музея се твърди, че „въпреки че е бил етнически македонец, той се обявил за българин и отричал съществуването на македонска националност”.

Освен преглед най-новата история на Македония, музеят предлага и информация за… македонската емиграция в България и организаторите на Илинденско-Преображенското въстание.

„Тази македонска емиграция се организира и го организира Илинден! Те са македонци! Защо има в България македонска емиграция? Можете ли да бъдете емигрант в собствената си държава? Ако те са македонска емиграция, както ги наричат българите, дали мога да бъда аз емигрант в собствената си държава? Ако съм българин, аз съм българин!”, категоричен е историкът от университета в Щип проф. Тодор Чепреганов.

Уроци от Македония
Снимка: bTV

Двама от организаторите на Илинденско-Преображенското и последвалото 10 години по-късно Охридско-Дебърско въстание са сред увековечените с восъчни фигурни – братята Христо и Милан Матови.

Уроци от Македония: Всичко, случило се на македонска територия, е македонскоНе признавате нито езика... нищо не признавате при нас. А ние съществуваме! Това е достатъчно, заявява проф. Снежана Веновска – Антевска, автор на повечето книги, от които се учи македонски език

Синът на Милан Матов и днес живее със спомените на гордата си фамилия. А ние му показахме восъчните фигури на баща му и чичо му в новия македонски музей.

Уроци от Македония
Снимка: bTV

„Не познавам, това ми е съвършено непознат човек. За мене историческата истина е една. Образът на Христо Матов, на Милан Матов е един. Нашето убеждение, на хората от Струга, на нашия род, е че сме българи. Това са нашите истини”, категоричен е Христо Матов.

Уроци от Македония
Снимка: bTV

За него са „абсолютни глупости” твърденията, че баща му се е борил срещу българите, чувства се „осквернен” от твърденията на македонците.

Уроци от Македония: Македонец ли е Никола Вапцаров?Той е един от т.нар. от македонската наука „двудомни писатели”

Парадоксално, но восъчните фигури разказват друга история, различна от тази на живите свидетели. Всеки ден деца и възрастни тук слушат за зверствата на българите край Вардар. Екскурзоводът обяснява: „Германските фашисти тук, в Македония, са били само някакви наблюдатели – ние всъщност сме воювали с български фашисти. Българската фашистка окупация на Македония е обхващала 80% от нашата територия”.

Уроци от Македония
Снимка: bTV

На тези събития обаче все още има живи свидетели. Панде Ефтимов е 9-годишен, когато българските войски влизат в град Ресен край Охридското и Преспанското езеро през пролетта на 1941 г.

Уроци от Македония
Снимка: bTV

Какво помни той? „Цялата улица, която получи после името "Цар Борис III", беше покрита със зеленина. Целият народ от целия град излезе да причака. Имаше венци с надписи на влизане в града: "Добре дошли!" и т.н. А тези, които бяха старите революционери, комитите като Кръстре Трайков излязоха с всички тия значки или онези, които бяха опълченци на Одринската позиция, излязоха да ги посрещнат с онова, която бяха запазили като спомен. Вика Ура народът! Някои плачат, посрещат ги. Носят хляб, носят чорапи, носят други предмети хората. Носят хляб. Някой носи вино. И въпреки забраната на офицерите, всеки войник по малко ще си вземе и продължаваха. Така беше това”.

Уроци от Македония
Снимка: bTV

Заради ранната пролет, местните хора все още нямат цветя в градините си. Затова освен еуфорията, в паметта на 9-годишния Панде завинаги ще остане и друг образ: „Тази година черешите не родиха. Защото хората скъса цветовете да го постеле, да покрие пътя. Охрид ликуваше, старата българска столица. На българските царе на Самуил, и другите. Охрид – столицата на българската екзархия, или патриаршия”.

  • 6
    0
Още по темата
0 Коментара
  • Най-старите отгоре
  • Най-новите отгоре