Присъдата срещу гръцкия студент Христос Боскос, който блъсна момиче на автобусна спирка в Пловдив през май миналата година, е максимално възможната,  категоричен е председателят на пловдивския окръжен съд Веселин Хаджиев.

Той напълно подкрепя решението на колегата си от миналата седмица, който отмени присъдата на Районния съд и замени наказателното постановление срещу Христос Боскос и Васил Калев с административни санкции. Така вместо условни присъди „лишаване от свобода“ двамата бяха глобени съответно с 5000 и 2500 лева.  

В Пловдив тази вечер се събират граждани, които не са доволни от отменената присъда. 17-годишната Катерина не се е възстановила от травмите въпреки направените й пет операции.

В интервю за новините на bTV председателят на Пловдивския окръжен съд прикани недоволните граждани да протестират не пред Съдебната палата, а пред тези, от които зависи промяната на закона.

Веселин Хаджиев ще гостува на живо в предаването „120 минути“, където ще отговори на въпросите на Светослав Иванов.

„Решението на Окръжен съд-Пловдив не оневинява подсъдимия Боскос. Той е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено максимално предвиденото наказание, в случая глоба в размер на 5 хиляди лева”, категоричен е Хаджиев.

Ето какво каза още той за bTV:

-Как бихте обяснили разминаването в присъдата, постановена от Районния съд и от  Окръжния съд - на първа инстанция се приема, че и Боскос, и Калев подлежат на наказателна отговорност?

-Ами именно затова присъдата на Районния съд е отменена, защото тя е неправилна и незаконосъобразна! Колегите от Районния съд са приложили неправилно процедурата, по която е разгледано делото. Би следвало да се приложи така наречената „диференцирана процедура“ за разглеждане на делото по реда на 78а от Наказателния кодекс.

-Оказван ли е някакъв натиск на съда преди делото?

-От кого?

-От някой. От някоя заинтересована страна?

-На мен не ми е известно да има оказан натиск. Пак ще повторя, че съдът е приложил закона така, както е бил разписан. Друг е въпросът дали е справедлив, защото понякога има заложено разминаване между разпоредбите и усещането за справедливост.