Най-високи нива на тревожност имат българите, които са със семеен статус. В същото време обаче те са и най-устойчиви на стрес. Това показват данните от националния стрес тест за степента на тревожност в българите, проведен от bTV, съобщи психологът Ани Владимирова в предаването "Тази събота".

Тя допълни, че най-лабилни и най-ниско устойчиви са хората, които живеят с родителите си.

„На пръв поглед изглежда, че тези хора са се уредили чудесно, като един паразит на гърба на някой друг, който да го води, но те имат много реална представа, че са зависими и при загубата на тази ракета-носител ще изпаднат в изключително критична ситуация.

Така че, чисто психологически, защото оценката на нашето състояние е всъщност свързана със субективната оценка на нашето справяне и на начина, по който ние реагираме на средата, им дава достатъчни основания да се тревожат и да не са сигурни в бъдещето си.

Най-устойчиви са хората, които живеят сами и те са с по-ниски нива на тревожност. Това са хора, които са поели отговорността да се справят сами, които знаят, че не могат да разчитат на някой друг, затова са достатъчно мобилизирани”.

Зависимост между образование и устойчивост на стрес

Хората с висше образование са най-малко тревожни и най-устойчиви. С образователния ценз надолу се променят и тези показатели.

Мъжете с високи и много високи нива на стрес са два пъти по-малко отколкото жените. Мъжете с висока и много висока устойчивост са пропорционално два пъти повече като резултат от жените.

Проучването показва, че мъжете са по-малко тревожни и по-високо устойчиви.

„Изследването показва на хората, че ние не се чувстваме добре, че животът ни е труден. Фактите показват, че ще става още по-труден. Затова трябва най-после да се замислим да реагираме как да сме по-устойчиви, защото ние не можем да променим средата, ние не можем да спрем „Ислямска държава”, но можем да инвестираме в себе си и в това да сме здрави, да сме устойчиви.

Има конкретни мерки за това – освен физическата активност, освен храненето, освен приема на магнезий, ние като цяло трябва да сме упорити и ежедневни в усилията си за това да променяме и да подобряваме себе си, за да издържим по-адекватно на кризисните ситуации в живота”, обясни психологът.

Ани Владимирова допълни, че хората в динамичната градска среда са най-стресирани, потокът от информация, способността за вземане на решения, стимулите на средата са най-динамични, объркващи и тежки именно в градските условия.

Въпреки всичко отговорите за нашата нация са преобладаващо в средното ниво, както на тревожност, така и на устойчивост, защото двата показателя, които сме измервали – първият е свързан с нивото на тревожност на човек като симптом на стрес, а вторият е нивото на устойчивост като способност за издръжливост на стрес.

Проучването в интернет е проведено основно между 18 и 35 годишни – 60 % от хората, и хора между 36 и 50 години – 27%. Преобладават семейните – 63%, хора, които живеят с родителите си – около 21%, и сами – 16%.