Помните ли далечната 1968 година и класиката Blues De Luxе от албума Truth на Jeff Beck?

а) хубава година беше 1968-а

б) не съм бил/а роден тогава

в) А, да! Джеф Бек - легендарният китарист

г) има грешка! Blues Deluxe е на Джо Бонамаса

Аз избрах В и Г ...(всъщност и Б). Допреди няколко дни не знаех, че едно от най-впечатляващите блус парчета със съблазняващата сърцедълбаеща китара и бесния умишлено дрезгав глас всъщност не е на един от най-добрите китаристи, живели някога – Джо Бонамаса! И това не е всичко. Най-шашардисващото всъщност дойде още в началото на оригинала – пиано. Къде е китарата?

Ако сте слушали или след като послушате малко Джо Бонамаса ще разберете, че е напълно нормално да не допуснеш, че много от песните му всъщност са кавъри (само 4 песни от последния му албум са изцяло авторски). "Слушам оригинала веднъж или два пъти. Казвам си :"Добре, можем да го направим”. Взимам текста и сядам с идеята да пренапиша песента, като запазя оригиналната й емоция. В края на деня песента е почти като нова, затова и изглеждат все едно са мои авторски. Понякога невежеството е блаженство”, казва Джо Бонамаса и допълва, че няма никакъв конфликт със самочувствието си, защото единствената му цел е това, което прави, да доставя удоволствие – на него и на всички останали.

Целта е постигната! И то доста отдавна... Искате ли приказка?

Някъде в Ютика, щата Ню Йорк, на 8 май 1977 година в дома на търговец на китари се ражда бебе, наречено Джо. На крехката 4-годишна възраст Джо осъществява най-съдбоносното си запознанство:

Джо, това е китара! (а днес на всяка китара казват: Китара, това е Джо Бонамаса!)

Джо и Китара стават неразделни и един ден, когато Джо вече е на ЦЕЛИ 6 години, баща му го заварва в хола да свири Voodoo Child на Хендрикс (която миналата година бе определена за "песента с най-великия китарен риф на всички времена”).

На 12 години Джо за първи път открива концерт на Б.Б. Кинг, а след това и придружава блус иконата на турне.

Двайсет години по-късно: Джо Бонамаса е свирил на една сцена с почти всичките си идоли и, което е по-същественото, самият той вече е идол. На 33 години той вече е отпразнувал 20 години на сцената, има десет солови албума, от които 8 студийни и три поредни години читателите на Guitar Player Magazine го определят като "Най-добрият китарист”. Популярната видеоигра Guitar Hero включи Lonesome Road Blues на Бонамаса в новото си издание. И приказката продължава...

Днес главният герой е магьосник. Щастливците, които са го гледали на живо, определят Бонамаса не само като виртуозен китарист, но и като неочаквано харизматичен шоумен. Може и да има вид на послушен ученик, който крие притеснението си зад слънчеви очила, но на сцената в компанията на "най-добрата си приятелка” Бонамаса действително твори магии. "Той държи китарата, като огнестрелно оръжие, но това, което излиза от нея, е поезия, цвят и една история бива разказвана с ноти”, казва нюйоркски музикален критик.

Представете си размерите, които може да достигне това музикално вещерство, ако до Бонамаса застане бившият вокалист и басист на Deep Purple Глен Хюз, барабанистът Джейсън Бонам (син на Джон Бонам от Led Zeppelin) и кийбордистът Дерек Шериниън (записвал с банди като Alice Cooper, Ингви Малмстийн и Alice in Chains). Това са музикантите от супергрупата Black Country, които вече имат записан цял албум! Заради проблеми с правата върху името на бандата обаче, албумът все още не може да види бял свят, но Бонамаса обещава, че ни очаква нещо впечатляващо... и то няма да бъде блус, а чист рок! "Може би дори няма да познаете, че аз свиря на китарата”, казва Бонамаса. В повечето от парчетата от предстоящия "супералбум” на супергрупата пее Глен Хюз, което според Джо е най-нормалното нещо на света, защото "кой би искал да кара Понтиак Гран При, ако има Ферари?”

Експериментирането с различни жанрове не е нещо ново за Джо Бонамаса. Въпреки "блус” етикета на всичките му албуми, всеки един от тях е смес от много жанрове и музикални влияния (най-вече на бритинските блус герои като Пол Косов, Ерик Клептън, Рори Галахър, Джеф Бек...). Критик от Guitar Magazine образно определя музиката на Бонамаса като "музикален бюфет, в който различни и несъвместими предястия споделят една обща черта: вкусни са!”

Последният албум на "магьосника” - Black Rock, е виртуозен микс от world музика (благодарение на звуци от бузуки и кларино) и блус-рок от 60-те. "По-скоро е рок албум, отколкото блус албум”, казва Джо. Една от интересните песни в албума е кавъра на песента на Уили Нелсън Night Life, в която на Бонамаса партнират идола и дългогодишен приятел Б.Б. Кинг и неговата китара – поредната Лусил.

И така, както блус героите едно време са вдъхновили Джо, така днес той – актуалният блус герой - се опитва да вдъхнови младите момчета и момичета. Бонамаса е лектор в програма на "Блус фондацията” в САЩ, наречена Blues in the Schools, с която Джо обикаля училищата и говори за музиката, която определя живота му. "Ако си слушал Led Zeppelin, значи си слушал блус и дори не си подозирал. Обикновено давам за пример песента на Zeppelin “Whole Lotta Love” и им казвам, че е парче на Уили Диксън. Те ме питат кой е Уили Диксън и ето ти... Ако излязат от лекцията и си купят албум на Zeppelin или Б.Б. Кинг, които преди това никога не биха слушали, значи съм си свършил работата”, казва Бонамаса.

Върши си работата човекът и то доста добре... след като нереализираният (и доста мързелив) китарист в мен се втурва към пренебрегнатата напоследък "кухарка” всеки път, когато предозира с Бонамаса. Tова трябва да е магия :)

Вие обаче гледайте да не се отнесете от вдъхновение и да забравите да се отбиете до нашата анкета, където можете да гласувате за следващия герой в "Музика за четене”.