В Англия влизах в ролята и на страничен или главен съдия, което ми помогна да видя играта от друга гледна точка. Това разкри в подкаста "За спорта без клишета" футболистът на елитния Арда Преслав Боруков, който прекара 4 години на Острова с екипа на Шефилд Уензди в периода 2016-2020.
Голаджията посочи и основната разлика - у нас играчите не са толкова атлети, колкото тези в чужбина, където обръщат повече внимание на детайлите.
"Като малък израснах по залите, бях постоянно с майка ми и баща ми по мачове. Беше ми втръснало от баскетбол, че може би не се получи с този спорт. Не ме влечеше да играя баскетбол, не съм се записвал да играя. Ходих да гледам последния мач на Александър Везенков с Португалия в Ботевград, защото той е изключителен български спортист на много високо ниво. Исках да усетя неговата игра и начина, по който се движи.", започна Боруков.
"Когато бях на 16 години, бях трансфериран в Англия. Първо имах покана от Чарлтън, а след това получих такава от Шефилд Уендзи за проби. Бяха ме харесали скаути, които дойдоха да ме гледат. Така заминах за Острова."
"Когато Шефилд ме купи, първите две години бях с полупрофесионален договор. Освен образованието, което трябваше да получа, се занимавах с още много неща. За англичаните беше много важно да познаваш играта в детайлите, а не само да си футболист. В някои от уикендите нямаше съдия на мачовете при по-малките възрасти и аз влизах в ролята на страничен или главен рефер на няколко пъти. Това ми помогна да разбирам играта от няколко гледни точки."
"Договорът ми с Арда е за две години и половина. Имах същият контракт и с Локомотив, но нещата не се развиха по най-добрия начин и сметнах, че най-доброто нещо е да се разделим, когато настъпи краят на първия полусезон. Има летен трансферен прозорец и ако се открие нещо, което ме удовлетворява мен и ръководството, може да се направи нещо по въпроса."
"На моменти ми се случва на мачовете от Първа лига аз да изглеждам по-тромав по телевизията заради моето телосложение. Аз съм изключително здрав, тренирах всеки ден във фитнеса, когато бях в Англия. В България футболистите не са толкова атлети, колкото в чужбина. Гледах финала на Шампионската лига, когато скъсаха фланелката на Джон Стоунс от Манчестър Сити. Ако тук скъсат фланелката на някого, сигурно ще има червен картон."
"Бившият треньор на Порто и Бенфика – Карлос Карвалял, беше човекът, който ме дръпна в мъжкия отбор на Шефилд. Треньор на юношеския тим пък бе Бен Уилкинсън, който ме наложи при 18-годишните. Тогава имаше двама англичани на моята позиция при юношите, но той ми даде шанс и вкарах около 15 гола. Нищо не е дошло даром, тренирах, слушах и се представях добре."
"За мен футболът е първо емоция и хоби, но може би в годините се превърна и в бизнес. Това е моята кариера. Опитвам се да не взимам бързи решения, да не съм първосигнален и емоционален. Когато разбереш какви са ти опциите, взимаш най-правилното решение. В моя случай най-правилното беше да напусна и Залаегерсег, и Локомотив Пловдив."
"Футболната кариера е нещо наистина непредвидимо. Когато бях в Англия, никога не съм си мислил, че ще играя за Локомотив. Пандемията и Brexit много промениха нещата. Ако не бях професионален футболист, щях да играя като аматьор, защото харесвам играта."
"Нямам татуировки, защото ме е страх от игли. Няма нещо, което да изрисувам по тялото си, за да изразява това, което съм аз. Ако искам хората да ме възприемат по един начин, ще го кажа или ще го напиша във Фейсбук. Татуировките не ме привличат, не дарявам кръв. Много си харесвам тялото, не искам да го татуирам. Харесва ми да си правя прически."
Спортния ни подкаст може да намерите още в официалния канал на bTV Media Group в Youtube - ТУК: https://www.youtube.com/c/bTVMediaGroup
Епизодите може да слушате и в Spotify: https://open.spotify.com/show/0n1MulTVKNQ4mrMqORO4ap, в Apple: https://apple.co/3EuhDCN и Google Podcasts: https://bit.ly/3G5f2jQ.
