В днешния футбол все по-рядко се говори за познатото понятие "чиста деветка". Наистина този тип централни нападатели са на изчезване и функциите на този пост се видоизмениха в последните десетина години. Вече много повече се залага на задържане на топката, на игра с гръб към вратата, на отваряне на пространства за крилата и какво ли още не.

Има един човек обаче, който може да не блести с техниката на Фернандо Торес, може да не играе добре с гръб към вратата като Бербатов, да речем, може да няма енергията на Рууни, но пък в края на първото десетилетие на 21 век продължава да се нарича класически централен нападател. Един истински номер 9 - Филипо Индзаги. От Милан. Но кой всъщност е той и от къде започва всичко?

НАЧАЛОТО

Супер Пипо е роден на 9 август 1973 година в Пиаченца (Северна Италия). Интересното е, че първият му досег с топката е като вратар. Поне в махленските мачлета по прашните улици. Там Пипо гони топката с брат си Симоне. Скоро обаче (слава Богу) бъдещият голмайстор осъзнава, че мястото му е в противниковото наказателно поле. Така лека-полека се стига до дебюта на Индзаги за първия отбор на Пиаченца през 1991 година. След едва две срещи в първия си сезон, той е пратен под наем първо в Лефе, а после и във Верона. За двата тима Индзаги изиграва общо 57 мача, в които вкарва 26 попадения. Тези показатели правят впечатление на ръководството на Пиаченца, което връща нападателя у дома.

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО "СЕРИЕ А"

След отличното си представяне в родния отбор, младият Пипо привлича интереса на Парма. Но Парма на Стоичков и Дзола. С такива имена до себе си Индзаги логично не получава голям шанс за изява. След само един сезон в елита на Италия (с едва 4 гола) нападателят е привлечен от Аталанта. И тук започва

ПРИКАЗКАТА

Сезонът е 1996/1997 година. 23-годишният Индзаги предизвиква истински фурор в Италия и в края на шампионата има на сметката си 24 гола в 33 срещи. Това веднага кара гранда Ювентус да отправи оферта и в крайна сметка да закупи обявения за най-добър млад футболист на Апенините - Филипо "Пипо" Индзаги. Следват четири сезона, в които нападателят започва да печели трофеи и все повече да се утвърждава като завършен голмайстор. След 122 мача за "Старата госпожа" през 2001 година Индзаги не може да приеме, че все по-често остава резерва за сметка на Трезаге, от което се възползва Милан. Грандът от "Сан Сиро" взема нападателя за

45 МИЛИОНА ЕВРО

като прибавя към сделката и Кристиан Дзенони. В Милано под ръководството на Карло Анчелоти Пипо печели два пъти Шампионската лига, една титла в калчото, купа на Италия, две Суперкупи на Европа и една световна клубна титла. Впечатляващо, нали? И днес, 9 години след трансфера Индзаги продължава да е на терена. И да бележи.

РЕКОРДЪТ

Датата е 3 ноември 2010 година. Мястото е "Джузепе Меаца", мачът е Милан - Реал (Мадрид). Срещата завършва 2:2, а Пипо вкарва и двете попадения за своя тим. И чупи два рекорда. С първия гол той стана най-възрастният футболист, разписвал се в историята на Шампионската лига (37 години и 86 дни). Вторият пък означаваше, че Индзаги се превръща в играча с най-много попадения в европейските клубни турнири - 70. Италианецът изпревари в класацията Раул Гонсалес и Герд Мюлер, които имат по 69.

РОДИНАТА

С националната фланелка под звуците на "Fratelli d'Italia" Индзаги става световен шампион през 2006 година в Германия. Той участва на три поредни Мондиала, а за родината вкарва 25 гола в 57 срещи.

ПРОСТО ТРЯБВА ДА ГО МОЖЕШ

Филипо Индзаги не е оценяван от много футболни спецове. Бил типично гюме, вкарвал на празна врата, всичките му голове били от малкото наказателно поле. Нека да анализираме малко тези обвинения. Първото губи тежест просто поради спецификата на играча - номер 9 в класическия му вид. Неговата работа е да е в нападение и да дебне за всяка възможност, а не да изнася топката от собствената половина. Да вкараш на празна врата може да се определи по друг начин - чувство за пласиране. А при Индзаги то клони към оценка 10 от възможна... 10. Това да знаеш къде да застанеш, за да си непокрит, да получиш топката и с едно докосване да я пратиш във вратата, а защитниците да трябва да гледат повторения, за да разберат какво е станало е майсторство, а не признак за обвинения.

КРАЯТ?

Преди два дни Супер Пипо получи една от най-тежките травми във футбола - скъса коленни връзки. Това на практика означава, че сезон 2010/2011 приключи за него. Според мнозина приключи и кариерата му. Но не и според него. Което изглежда е най-важното. Защото въпреки годините, въпреки несполуките, характерът да се завърнеш или го имаш, или го нямаш. Индзаги го има малко в повече. И обяви, че ще се бори. Има защо - такъв играч просто не заслужава да се оттегли заради контузия. Ще му отива повече да го направи с поредния си гол през месец май 2012 година. Като един истински номер 9... А "Джузепе Меаца" (и целият световен футбол) ще го изпратят с аплодисменти. Защото той ги заслужава. Като награда за цялостно творчество в магията, наречена футбол.