Решението на Клинсман - плесница за Германския футболен съюз

Обновителят на германския футбол се оттегля. Решението всъщност най-вероятно е взето далеч преди началото на световното първенство. Може би още в началото на март, след загубата с 1:4 от Италия.

 Да върнем лентата назад: Тогава Клинсман беше засипан с критики. Малко по-късно не се яви на работната среща в Дюселдорф на всички селекционери на отборите, участващи на Мондиала. Тогава легендата на германския футбол Франц Бекенбауер го нападна открито и му заяви всичко право в лицето: “Говорих с него толкова често, но очевидно разговорите ни нямат никакъв смисъл”. Политиците пък искаха Клинсман да даде отчет за представянето на националния отбор пред Спортната комисия в Бундестага. Освен това преди пет месеца Германският футболен съюз единодушно реши да назначи Матиас Замер за спортен директор и по този начин пренебрегна желания от Клинсман кандидат Бернхард Петерс. Постоянният критик на Клинсман Ули Хьонес още от миналия октомври настоява селекционерът да се премести да живее в Германия: “Той трябва да се появи тук, а не само да се мотае в Калифорния и да ни оставя да оправяме кашата”.

 И всички тези неща логично накараха Клинсман да сложи точка: “Човек трябва да се запита срещу кого се борим ние всъщност”. Цялата еуфория около националния отбор по време на Мондиала със сигурност е възхитила Клинсман и го е накарала още веднъж да премисли нещата. Но в крайна сметка постоянната борба срещу препятствия, които всъщност не би трябвало да съществуват, взе решаваща роля при решението. Със сигурност тя, а не желанието на Клинсман да се посвети на личния си живот.
В края на краищата Клинсман сигурно се е запитал дали онези критици, на които сега мед им капе от устата, когато говорят за него, няма да се проявят отново при първите признаци на неуспех и в евроквалификациите.
Решението е напълно последователно и съвпада с всяко решение в кариерата на професионалиста Клинсман. Всеки трансфер като футболист е била желязна калкулация от негова страна, независимо от чувствата на феновете. Президентът на Тотнъм накрая не искаше да използва фланелката на нападателя, дори за да си измие колата.

 Клинсман винаги е гледал себе си и по този начин е демонстрирал онзи егоизъм, който всъщност всеки нападател от световна класа трябва да има. Сега Клинсман оставя господата сами да се оправят с “кашата”. Това е една плесница за консервативните ръководители на германския футбол.
Клинсман постави новия курс. За неговия наследник обаче ще е достатъчно трудно да се справи със същите тези критици и да задържи курса. Неговият път също ще е тежък.

 А Клинси? Той може би ще заведе втората си родина САЩ на следващото световно първенство. Защото там ще срещне само отворени врати за новите си методи.

МАРК МИТАШ, sport1.de