Малко преди големия финал, Дел Пиеро се приближи до Буфон и му каза: "Джиджи, трябва да направим всичко, каквото можем. Това е историята. Не бихме могли да искаме нещо повече". Але казваше истината! А "адзурите" направиха всичко, каквото можаха, до последен дъх. Техният и нашият дъх. И когато шутът на Гросо тегли чертата на сметката, и когато Господ благослови Канаваро и той вдигна купата, кой знае колко хора са си помислили: Да, футболът може да бъде нещо прекрасно, може да ти донесе нерсавнимо успокоение.

""/Държа пред себе си първа страница на броя на "Гадзета дело Спорт" от 12 юли 1982 година. Един понеделник като днешния. Денят след последната победа на Италия на световно първенство. Една историческа страница, която сега ще бъде пратена наистина в историята с онази, която държите в ръцете си в момента. Това е избликът на едно щастие, което изпълни нашите улици и къщи до край с хора. Това щастие, което превзе мислите ни, стисна гърлата ни и реализира мечтите ни. Ние, малките италианци, с нашия заплашен от затворническите решетки футбол, в тези минути сме в центъра на света.

Някой сега ще се запита какво е това футболът. Една държава, обединена от очарованието! Нищо друго не може да вдъхнови хората толкова много. Можеш ли да наречеш спорт едно такова нещо? Можеш ли да кажеш, че в основата е само една игра? ""/И защо тогава една игра стига чак до тук, където политическата и религиозната страст, рокзвездите или тези от киното не смеят дори да си помечтаят за подобно нещо? Една нация, която свири соло, благодарение на нейния национален отбор, на адзурите в Германия. Ето това е една от най-големите мистерии в тези часове. И ние ще оставим мистерията неразгадана. Поне за този миг няма да хвърляме сянка върху мистерията с неистовото ни мъчение да я разгадаем. Просто ще живеем с нея...

""/Този Мондиал ни показа много елементарни и съвсем обикновени неща. Че футболът е отборна игра. Че 11 мъже, мотивирани за постигане на една цел и добре организирани, струват много повече от 11 звезди, които играят всеки срещу останалите си съотборници. Че силата на един отбор се измерва и с капацитета на резервите, които не залагат на пейката, че няма да бъдат повикани, а точно обратното – нетърпеливи са да стъпят на терена. Тук няма да назовавам имена! Всъщност, ще кажа само едно – това на режисьора Марчело Липи.

Този човек успя да направи нещо много рядко и то не само в света на спорта. Той подбра група от професионалисти, голяма част от които участваха в компрометиран сезон и попаднаха под ударите на скандала за корупция. Липи ги обедини в едно и ги направи най-добрите. Защото в живота има моменти, в които генералният интерес превъзхожда всичко останало. ""/Синьор Марчело изкара на показ на терена истинските възможности на всеки един от играчите. А след това ги принуди да извадят от себе си и нещо още по-добро.

Съвсем обикновени неща. Същите тези неща бяха в основата на разбиранията на един друг истински водач. Онзи гений, който подари на нас, вече не чак толкова младата част от италианците, преди 24 години несравнимата емоция от победата на световното първенство в Испания. Затова, няма да пестя комплиментите си по адрес на синьор Липи. Със сигурност най-големият комплимент за него е фактът, че сега вече може спокойно да седне до великия Енцо Беардзот и най-накрая да си позволи лукса да му говори на "Ти".

Останалото... всичко останало, в този миг е Радост!

КАРЛО ВЕРДЕЛИ
"Гадзета дело Спорт"