Както би казал великият треньор на Ливърпул Бил Шенкли за събитията в клуба от последните дни? Това е въпросът, който по-възрастните фенове на Ливърпул са си задавали вчера, когато Бордът на директорите на „мърсисайдци” прие офертата на Том Хикс и Джордж Жилет-младши за изкупуването на контролния пакет от акции на клуба. Простата истина е, че мениджърът, който направи този клуб толкова велик, щеше да бъде ужасéн и в никакъв случай нямаше да може да разбере как се е стигнало дотук.

Бил Шенкли не беше човек, който таи особени симпатии към чужденците и не разбираше цялата концепция на това всичко от чужбина да бъде тачено. В съвременното мислене такива хора ги наричат ксенофоби. Нищо не илюстрира по-добре неговата подозрителност към начина на живот далеч от Острова, колкото едно турне на Ливърпул в Северна Америка в края на сезона през 1964 г.

""

Пътуванията Зад Океана присъстваха доста често в календара на Ливърпул дори в онези не толкова космополитни времена. Когато „червените” вдигнаха титлата в най-дългия сезон в историята на английската игра – 1946-47, много специалисти отдават успеха на либералното отношение на спортно-техническия щаб на „мърсисайдци” към консумацията на огромни количества пържоли и сок от портокали от страна на играчите по време на турнето им в Америка предишното лято.

Въпреки това турнето на „мърсисайдци” в САЩ през 1964 година бе съвсем различно и то по вина на четирима техни съграждани нямащи нищо общо с футбола – Бийтълс. Когато делегацията на Ливърпул напусна летището в Манчестър в посока Монреал за петседмично турне на 16 май, бяха изминали само три месеца откакто „Великолепната четворка” бяха превзели страната с първото си посещение там и всичко ""свързано със Скауз културата бе на почит. Това обаче не впечатляваше особено Шенкли. Когато наскоро извоювалите отново титлата в Англия негови футболисти кацнаха в Ню Йорк за участието си в популярното шоу на Ед Съливан, Шенкли избягваше светлината на прожектроите. Просто не можеше да се приспособи толкова бързо към толкова дългото отсъствие от дома. По време на цялото турне той така и не пожела да си свери часовника с американското време. „Никой янки няма да ми казва колко е часа”, изръмжа той на своя асистент Боб Пейсли, докато се отправяше да си легне в 9,30 вечерта.

Шенкли, който иначе си падаше по гангстерските филми от времето на Сухия режим в САЩ, не харесваше никак американската култура. „Той така и не можеше да разбере как може да има държава, в която никой не е чувал за Том Фини (б.а. – английски национал от годините преди Втората световна война)”, коментира журналист, отразявал турнетата на Ливърпул в САЩ.

Американски собственици, мениджър от Испания, само седящи места в КОП-а, играчи от всички краища на света – модерният футбол би отвратил Шенкс.
КАМЕН ДАМЯНОВ, по материал на „Таймс”