Това е причината селекционерът на Франция Раймон Доменек да повика отказалия се от националния отбор Зинедин Зидан миналия август, за моменти като този в 33-ата минута на полуфинала срещу Португалия. 34-годишната легенда, с покритата с пот гола глава, хладнокръвно вкара с перфектен удар дузпата при победата с 1:0, която класира "петлите" за финала на световното първенство. Изглежда естествено, че трикратният носител на "Футболист на годината на ФИФА" ще сложи край на кариерата си с двубоя за световната титла.

В едно световно първенство, в което липсват ярки индивидуални представяния, Зидан продължава да доказва, че не е в минало време, а все още притежава магията, когато вземе топката, и може да властва в средата на терена, въпреки че краката му постепенно се изморяват. Неговото подмладяване донесе възкресение за неговия отбор. Франция изглеждаше без вдъхновение в първата фаза, правейки равен""ства с Швейцария и Южна Корея, но се съживи срещу Испания и Бразилия. "Зидан е играч от световна класа, истинска звезда. Той олицетворява мечтите на французите и това е така от 10 години", споделя селекционера Раймон Доменек.

Кой друг, ако не Зинедин Зидан може да заеме централното място? Френската легенда бе икона преди осем години, когато изведе Франция до световната титла в родината си. Тогава той бе сърцето и ума на отбора. Какъв ли подтекст може да има във факта, че едно бедно момче със северно-африкански произход може да лицето на една нация, която е родила и човек като Жан-Мари Льо Пен? Французите спечелиха европейското първенство две години по-късно, но след това последва огромно разочарование. В Корея и Япония те бяха унижени, а в квалификациите за този Мондиал имаха сериозни проблеми преди Зидан да сложи край на отказването си от националния отбор и да се върне в тима.

През първите си три мача на Мондиала Франция изглеждаше почти жалка, тъжна сянка на предишното си величие. Репортажите от тези срещи бяха пропити със съжаление, бяха като ист""ория за бивш боксьор, световен шампион, който внезапно е загубил на ринга. Какво се случи от тогава е трудно да се обясни изцяло. За тези, които бяха близо до терена на "Алианц Арена" по време на двубоя с Португалия, слушайки как Зидан дава инструкции на съотборниците си, виждайки го как се бори с жегата и възрастта, само за да стои изправен през второто полувреме, е трудно да не поставят този триумф в неговите крака. Зизу вдъхнови своята войска да издържи последните минути, въпреки че той самият не можеше да тича повече. Те се събраха около него, както го направиха преди осем години, и сега са на една победа от това, което някога изглеждаше невъзможно. Зидан обяви преди време, че последният мач на Франция на този турнир ще бъде последния в кариерата му. Всеки, който обича великите, сантиментални истории, е очарован, че това ще се случи на най-голямата световна сцена.

Преди Португалия Зинедин Зидан обърна часовника, за да разруши Бразилия с още едно магическото представяне. След мача той напусна терена набързо. Докато по-младите лудуваха пред френската агитка, Зизу избягваше светлината на прожекторите. Той прегърна няколко бразилци, поздрави някои от резервите, стоеше извън партито и си тръгна. Винаги е най-хубаво да наблюдаваш тихите. ""

Мачовете изтичат, но има първи път за всичко. Една от най-големите странности на френския отбор - в статистиката на 54 мача, в които Зидан и Анри са играли заедно, нямаше случай, при който големият плеймейкър да е подал за гол на големия голмайстор. Това бе променено срещу Бразилия. Зизу, точно както в най-добрите си мигове, използва възможността да разбие "кариоките". Той застана пред топката, преценявайки ситуацията, изпълни прекия свободен удар, а топката се насочи перфектно, премина покрай обърканата защита на "Селесао" и падна точна пред десния крак на Анри. "Мерси, мон ами." И беше време. Докато Анри тичаше в радостта си след гола, следван от повечето си съотборници, старият маестро се усмихна на себе си. Легендата е жива.

Как може той да се поклони за последен път, след като ни припомни за чудесата си с този решителен гол срещу Испания? Как може той да не ""освети турнира с проблясвания на великолепния талант, който го е направил вероятно най-великия играч на неговото поколение? Истински маестро.

"Зизу президент" - в нощта на 12 юли 1998 г. тези две думи изпълваха нощния въздух като фойерверки. По странен начин неговите последователи вярваха, че пеят. Зидан, син на алжирски имигранти, дете на предградията на Марсилия, се превърна във възможно най-големия герой. Той не само обедини футболните фенове, той обедини Франция.

Зидан прави трудните неща да изглеждат лесни. За човек, чиято походка е малко странна, той винаги е притежавал такова изискано докосване, такъв баланс. Изглежда, че го прави без усилие, но очевидно не е точно така. Винаги от него се лее пот като амазонски валеж.

Дълго време ще се припомнят миговете от невероятната му кариера. Той ще си спомня деня, когато прави първите си стъпки като тийнейджър в Кан и ""взима първата си заплата от 750 евро, давайки я веднага на родителите си. В дебюта си на крайбрежието в родния си град, на "Стад Велодром", помага на аутсайдера Кан да постигне сензационна победа над гранда Олимпик Марсилия, воден от Франц Бекенбауер.

Той ще си спомня как стана "Галактико", представен на "Бернабеу" като най-скъпият играч в историята на футбола, какъвто все още е с платените на Ювентус 66 милиона евро. Зидан веднага изплати част от парите със спиращото дъха воле, донесло титлата в Шампионската лига на Реал (Мадрид) на "Хемпдън Парк".

Той ще си спомня "петлите". Пълен спектър от емоции. С превързано бедро и натежали крака Зидан бе част от отвратителното нещо, което представляваше начинът на отпадане на Франция от световното първенство през 2002 г. Две години по-рано той бе велик играч, раздавайки се в отбор, изграден около неговата брилянтност. Зизу бе архитектът и магьосникът. Той бе барометърът. Гледайки го как хладнокръвно отбелязва дузпа, докато около него португалците започнаха бунт, виждаш един човек напълно наясно с изкуството си.

Над всичко той ще помни лятото на 1998 г. През цялото първе""нство неговото лице покриваше една сграда, гледаща към пристанището в Марсилия. В края на Мондиала този познат образ освети Триумфалната арка, след като с два удара с глава той донесе на Франция единствената световна титла. До момента. И затова той винаги ще бъде "Зизу президент". През 1998 г. той получи червен картон за безумно нарушение в мач, в който французите се разходиха срещу Саудитска Арабия. Гениите винаги имат и тъмна страна. Ние ще запомним хубавите моменти. Мислехме, че те са приключили, но все още не са.

 

ЕМИЛ ЯНЧЕВ, по материали на световните медии