Франк Рибери: Бях се отказал от футбола на 19

Тяхната допирна точка е Олимпик (Марсилия). Въпреки че Даниел ван Буйтен (2001 до 2004) и Франк Рибери (2005 до 2007) никога не са играли заедно там. Но Ван Буйтен и до днес поддържа контакт с клуба, в който агентите на Рибери са в партньорски отношения още от негово време. Точно те бяха тези, които се обадиха на Ван Буйтен, за да ги представи на Байерн, преди сензационният трансфер за 25 млн. евро да стане факт. Те го помолиха да помогне на Рибери да се интегрира. Странно, но факт - не французинът Вили Саньол (с него Рибери отиде само веднъж да вечеря), а белгиецът Ван Буйтен стана най-близкият човек на новата звезда на Байерн. Той му превежда, показва му града и му обяснява наставленията на треньорския щаб. Именно бившият капитан на Хамбургер е този, който помага на французина да се наложи в новия си тим. Което той прави не без успех. За 2 официални мача за Байерн Рибери вече има 3 гола - 2 срещу Вердер и 1 срещу шампиона Щутгарт в срещите от Купата на лигата.
За да направи интервюто със световния вицешампион, списание "Шпорт Билд" се свърза точно с Даниел ван Буйтен. В разговора Рибери разказа толкова много за себе си, че човек става още по-любопитен към тази особена личност в световния футбол.



- Първият въпрос е към преводача. Г-н Ван Буйтен, Байерн вече увеличи ли ви заплатата?
Даниел ван Буйтен: Защо питате?

- Превеждате на Франк Рибери на тренировките, на пресконференции, станахте и екскурзовод.
- Трябва да се споразумея с мениджъра (смее се). Но сериозно - удоволствието, което ми носи общуването с Франк, е достатъчна награда. Той е много забавен човек.

- Г-н Рибери, целият отбор е впечатлен от вашето чувство за хумор, особено Лукас Подолски. Въпреки че още не говорите езика.
Франк Рибери: Когато си на една вълна с някого, това се усеща. В момента, в който с Полди за първи път си подадохме ръка, се почувствахме така, сякаш винаги сме се познавали. Той се засмя, аз се засмях - и така. С него сме нещо като братя по дух.

- Запазили сте смеха си, въпреки че в кариерата ви е имало тежки моменти.
- Наистина съм преживял много тежки времена. Но съм благодарен, че имам този опит. Например - запознах се с жена си, когато нямах нищо. Нищо, освен дългове. Нямахме пари да се оженим. Но през това време Уахиба не спря да ме подкрепя. Затова днес съм убеден - щом сме преживели това, нищо в живота не би могло да ни раздели.

- Кариерата на новия ви съотборник Лука Тони също не е непрестанен възход. Той призна, че в един момент е мислил да се откаже от професионалния футбол. Имало ли е такъв момент и във вашия живот?
- Нещо повече - аз дори се бях отказал от футбола. Бях на 19, играех за Олимпик (Але) в трета дивизия и изобщо не печелех много пари. Бях натрупал толкова дългове, че от банката отказваха да ми дават повече пари. Не ми оставаше нищо друго, освен да си потърся някаква друга работа.

- Намерихте ли си?
- Станах работник по поддръжка на пътищата, като баща ми. Копаех дупки по улиците и ги запълвах. След като си погасих дълговете, баща ми каза: "Сега трябва да играеш футбол. Започвам да ти търся отбор."

- Баща ви ли ви насочи към исляма?
- Не, родителите ми не са мюсюлмани. Това е решение, което взех, когато бях на 15. Израснах в квартал със социални жилища, в който живееха много мюсюлмани. Почувствах се привлечен от исляма, без да се налага да се променям. Не пия алкохол и никога не съм го правил. Не ям месо. Това е част от моя живот, като футбола. Всичко е свързано.

- След като се провалихте в Але, преминахте през Брест и Мец и се озовахте в Галатасарай, където отново ви споходиха финансови проблеми.
- Това бе една нова криза в кариерата ми, макар да не бе толкова тежка като първата. На теория вземах добра заплата, но парите просто не идваха. След като 3 месеца не получих заплатата си, за мое щастие ФИФА реши, че мога да си тръгна като свободен агент. И през 2005 г. отидох в Олимпик (Марсилия).

- И там не ви беше лесно.
- В Марсилия е опасно, защото престъпността е висока. Късметът ми бе, че хората ме обичаха. Но някои от съотборниците ми си изпатиха. Случваше се, когато някой не играеше добре, да се върне и
да завари къщата си ограбена

- В Германия явно ви върви. Играхте добре на световното, после преминахте в Байерн.
- Германия ми носи късмет, а в Мюнхен се чувствам сигурен. Дъщеря ми вече е на 2 годинки. Като баща съм много щастлив, че не се страхувам за семейството си.

- Първоначално обаче не искахте да дойдете в Байерн.
- Така е. Исках да отида в отбор, който играе в Шампионската лига. Байерн не можа да постигне тази цел. Това просто не ми излизаше от главата. Беше ме страх да не изгубя мястото си в националния отбор, ако не играя в лигата на най-добрите в Европа.

- Кое ви убеди да размислите?
- Трансферната политика и целите, които клубът си постави за следващите години. Байерн не иска просто да играе в Шампионската лига, иска да я спечели. Ако може - още следващия сезон. Смятам това за съвсем възможно. Затова съм тук.

- Можехте да отидете в Реал (Мадрид).
- Наистина, Мадрид беше вариант. Но пък защо да ходя там? За мен Байерн е толкова голям отбор, колкото и Реал. С една важна разлика. В Мадрид винаги има риск играчите да се разделят на групички и да плетат интриги. За разлика от Байерн, където всички са като едно семейство.

- Като цена нямате конкуренция - трансферната сума от 25 млн. евро е рекордна. Виждате ли конкуренция на терена?
- Винаги има конкуренция, но съм дошъл да играя. В Байерн има и други добри футболисти, които могат да играят по фланговете. С Швайни например сме един тип - силни сме в дрибъла. Соса пък е човекът за смъртоносните пасове.

- Наскоро Зинедин Зидан каза, че му се е искало да играе в Байерн. Сега в Мюнхен е човекът, сочен от всички за негов наследник.
- Това сравнение ме прави много горд.
Зидан е един от най-големите. И като играч, и като личност. Аз съм достатъчно самоуверен, за да кажа, че съм много талантлив. Но съм едва в началото на пътя си.

- Какво да очакваме от вас в Мюнхен?
- Нещо голямо. Да ви издам ли?

- Молим ви.
- Ще стана баща за втори път! Жена ми е бременна в третия месец и е много възможно детето ми да бъде истински мюнхенчанин. Но ако е син, разбира се, ще играе за Франция.

Кристиян Фалк, "Шпорт Билд"

В-к „7 дни Спорт”