Забравете за безинтересния финал на последните два сезона в първенството на испанската Примера – сега ни предстоят шест вълнуващи кръга, в които има да се разплетат толкова неизвестности около разпределението на местата на върха и дъното на таблицата, колкото косъма има по горката брада на високоинтелектуалния защитник на Барселона Олегер Пресас. Именно тимът на социално ангажирания младеж – Барса, ще опита да защити титлата си на първенец за последните две години, в които имаше скандално ваканционен поход към нея, под напора на вечния съперник Реал (Мадрид), ярко прогресиращата Севиля и вечно намесената в подобни битки Валенсия. Във и около зоната на изпадащите също ще е горещо, но нека започнем с преглед на ситуацията на другия край на таблицата.

Там четири отбора се разделят само от шест точки и основната причина за оцеляването на интригата е видният спад в игрите и резултатите на Барселона. Тежките контузии на основния голмайстор Самюел Ето’о и аржентинската перла Лионел Меси оказаха много тежко влияние върху представянето на каталунците, особено в гостуванията им, където те вземат средно по една точка от възможни три. Все пак програмата е в полза на възпитаниците на Франк Рийкард, тъй като наглед най-сложният им мач е визитата на „Висенте Калдерон” срещу Атлетико (Мадрид), които се борят за място в зона УЕФА, а и априори са с гол предимство пред „блаугранас” още преди първия съдийски сигнал. Барса ще търси предимство в точките пред съперниците си, защото в директните двубои е с едни гърди пред Севиля, ала зад Реал (Мадрид) и Валенсия, пък и в последните шест кръга от есенния полусезон взеха само девет от 18 възможни точки. Загубите на „Местайя”, „Писхуан” и „Бернабеу” може да се окажат фатални.

Следващият в подреждането – Севиля, е ""/изправен пред най-голямата си възможност за спечелване на титлата, която им се губи след далечния сезон 1945/46 г. Тактическата дисциплина и бързата и агресивна игра са козовете на момчетата на Хуанде Рамос, които са способни на всичко и го показаха, като взеха Купата на УЕФА и Суперкупата на Европа миналото лято, а и този сезон пак вървят впечатляващо в евротурнирите. Минус е психологическата бариера от това да играят като лидери в класирането, защото винаги губят, когато са в тази позиция. Техният голям изпит ще е гостуването на „Бернабеу” тази неделя, а и като цяло трябва да вземат повече от десетте точки, спечелени в последните шест кръга през есенния полусезон. Андалусците имат аванс от 2:1 от първия сблъсък с Кралския тим и в директните двубои са с предимство пред Валенсия и изоставане от Барселона. На своя земя „бяло-червените” се справиха с трите си противника, ала на „Ноу Камп” и „Местайя” загубиха.

В най-изгодно положение изглежда Реал (Мадрид), който въпреки критиките през целия сезон показа дух и вече е само на две точки от върха. Играчите на Фабио Капело, който се бори за втора шампионска титла във втория си сезон в клуба, изравниха най-добрите си показатели в историята за спечелени точки на чужд терен и от тази гледна точка фактът, че ще са домакини в четири от оставащите шест мача, не е в тяхна полза. За този период в първия полусезон „лос меренгес” записаха само девет точки, така че могат да постигнат драстично подобрение в този план. Големият плюс за „белите” са директните сблъсъци, тъй като са с шест точки срещу Валенсия, с четири срещу Барселона (а можеха също да бъдат шест без гения на Меси) и се спънаха само в Севиля. Ако победят с по-добър резултат от 2:1 тази неделя обаче, кастилци ще са облагодетелствани и дори при равен брой точки между четирите претендента на финала на кампанията ще триумфират със златните медали.

Валенсия изостава съответно на четири, ""пет и шест точки от предшестващите отбори в таблицата, но ако повтори показателите си от последните шест кръга на есенния полусезон (пълен актив от 18 точки с шест победи), може да се надява да е шампион с общо 74, пред Барса и Севиля с по 71 и Реал (Мадрид) с 69. Опитът на доста от футболистите от ерата „Бенитес” може да им помогне да устоят на напрежението, но от друга страна „лос че” са притиснати от това, че още не са си осигурили място в зона Шампионска лига заради силното представяне на Сарагоса. Тимът на Кике Санчес Флорес е с преимущество в сравнение с Барселона в директните двубои и изостава от мадридчани (две загуби) и севилци (победа и загуба с по-лоша голова разлика).

В по-долната зона на таблицата, даваща две квоти за турнира за Купата на УЕФА, се намират Сарагоса и Атлетико (Мадрид), като особено арагонците изглеждат почти сигурни за позициите си там и в края на сезона заради отличните си показатели под ръководството на Виктор Фернандес и великолепното представяне на аржентинците Габриел и Диего Милито, Андрес Д’Алесандро и Пабло Аймар. Причината пък столичани да не се замесят по-сериозно в битката за зона Шампионска лига е слабата им резултатност – 35 гола за 32 кръга, което е най-слабото им постижение от сезон 1986/87 г. насетне и е само с пет попадения по-добро от опашкаря в Примера Химнастик.

„Червено-белите” са заплашени от правещите отличен пролетен полусезон Рекреативо, Сантандер и Хетафе, а и са изгубили повече точки от началото му (23) в сравнение с цялата първа половина на шампионата (22). За последните 12 мача са добавени едва 16 точки от 36 възможни, максималната серия от победи е две (срещу Виляреал и Леванте), девет от всички победи на отбора са с по един гол разлика, а в последните шест срещи са вкарани само три попадения. Липсата на изявен голаджия до Фернандо Торес, откак Джими Флойд Хасълбанк взе трофея „Пичичи”, е очебийна и нито Луис Гарсия, нито Паунович, Николаидис, Салва и Миста успяваха във времето да се справят с този проблем. Дългата липса на Макси Родригес и Мартин Петров също не е от полза за „рохибланкос”.

""На дъното положението също е твърде вълнуващо. Дори големи в историята клубове като баските Атлетик (Билбао), които никога не са изпадали в Сегунда по подобие на грандовете Реал (Мадрид) и Барселона, и Реал Сосиедад (на тях не им се е случвало от 1962 г.) са заплашени. Бетис, Селта на Христо Стоичков, новаците Леванте и Химнастик, и дори все още Осасуна, също са изправени пред угрозата от идната кампания да играят срещу Сиудад Мурсия вместо срещу Реал (Мадрид).

В най-добро положение, ако не броим Осасуна, са Бетис, които са на пет точки над опасната зона, имат само два директни двубоя със съперниците (Настик у дома и на гости на Селта) и срещат само един от големите – визита срещу Барселона. По-трудно ще е на Атлетик, които са само на две точки от последната тройка на таблицата, ала се изправят само срещу Леванте в последния кръг и един отбор от челниците – Сарагоса. Защитата е големият проблем на баските „лъвове” с допуснати 17 попадения в последните шест срещи и общо 54, с две по-малко от опашкаря Химнастик. В сезон 2001/02 г. „червено-белите” получиха 66 гола и това за момента е рекордът им в елита, ала при такова развитие на сезона не е ясно дали ще издържи.

Друг баски тим – Реал ""Сосиедад, е предпоследен, на три точки от спасителния бряг и напоследък показа прогрес в резултатите. Сега на момчетата на Лотина предстоят два директни двубоя със Селта на „Аноета” и визита на Настик, както и два сблъсъка със силни съперници като Барселона и Валенсия. По традиция поне един от изкачилите се в Примера състави се връща веднага обратно в Сегунда и това плаши Леванте и Химнастик. Каталунците са последни, на шест точки от мечтаната зона и с три срещи с директни противници – Леванте, Реал Сосиедад и Бетис. Валенсианци, които са с равни точки със Селта, са домакини на Настик и гости точно на Селта и Атлетик. Тимът на Стоичков също чака три важни сблъсъка: с Леванте и Бетис на „Балаидос” и визита на Реал Сосиедад. Драмата е пълна, но футболният живот без вълнение е безсмислен досущ като бунта на Омировия Терсит, така че, ако поддържате някой от гореспоменатите отбори, яжте нокти, целувайте икони, отбягвайте черни котки и най-важното, преговаряйте си всяка седмица уроците по елементарна аритметика.

 

СИМЕОН ХРИСТОВ