В рамките на 202 дни разпределителят на Левски Симеон Николов отново контузи лявата си ръка.
Сега той ще бъде ще бъде извън терените до края на февруари. Счупване в показалеца бе потвърдено и той ще носи шина.
17-годишният титулярен плеймейкър на "сините" пострада в началото на втория гейм от финала за Купата на България, който "сините" загубиха с 1:3 от Дея в своята зала "Левски София".
Симеон е вторият от тримата синове и общо четири деца на легендата Владимир Николов.
В началото на юли Мони сряза при битов инцидент същата тази лява ръка. Тогава пропусна световното първенство за мъже (U21) в Бахрейн.
"В интерес на истината се чувствам доста по-добре в сравнение с миналата контузия. Вече се научих контузиите и препятствията да ги приемам по-леко. Разбира се, че има един яд, че се контузих точно в първия гейм и не можах да доиграя финала и че няма да мога да играя още един месец, но бих казал, че се чувствам добре. Когато падна адреналинът приех всичко. Не знаех точно какво ми има, но бях почти сигурен, че ми е счупен пръстът и усетих гняв, тъга, яд, много неща... ", разказва пред bTV Николов.
Какво се случи на терена?
"В края на първия гейм, на блок на една много лека топка, забита от Вальо Братоев може би, не знам, натурално тялото ми се отпусна на блок, когато видях че Вальо няма да я забива на 100%. Може би това беше и причината да ми счупи пръста. Разиграването продължи, аз веднага усетих, че нещо не е наред, вдигнах топката в центъра, защото там най-лесно мога да я вдигна без да използвам показалеца, и го видях подут."
Защо все на мен?
"Всеки път поне на мен като ми се случи такава нелепа контузия си казвам: "Защо на мен?" Но като мине време се сещаш: "Може би така е било писано". Такива неща си мислиш...
Не знам, както казах в началото, най-много ме беше яд, че не можах да продължа, защото залата беше пълна, аз бях много мотивиран да спечелим, да покажем, че не е било късмет, че победихме Хебър на Суперкупата и да, яд ме беше много! Сега ще почивам. Баща ми ми каза, че ако всичко е наред и нямам повече контузии този сезон, тази година, това ще ми бъде единствената по-голяма почивка до след европейското под 20. Сега не мога да правя физиотерапия и просто трябва да чакам.
В момента бих казал, че трябва да поживея живота си, който иначе няма как да поживея. Не ме разбирайте погрешно –
не да излизам, не да ходя по дискотеки, а просто да съм повече време с нашите, да излизам с приятели, даже да отида малко на училище, защото вече рядко имам тази възможност".
Какво ли мисли Господ?
"Със сигурност за мен да си запазиш менталното здраве на нормално ниво е много важно. Даже говорих вчера с баща ми, че мен ме боли да гледам как всеки ден изпускам тренировки, тялото ми става по-слабо, това е най-тегавата част, но после знам, че ще махна шината, ще бъда още по-мотивиран, ще имам цел да си върна старото тяло, старата форма на вдигане. Надявам се това да е последната контузия на ръката.
Ако през 6 месеца нещо ми се случва на ръката, се притеснявам за моята прецизност и да не ми пречи на волейбола. Ако трябва да съм честен, като свърши мача с Дея, си помислих дали сега Господ ми казва, че да съм разпределител не е моята позиция, вече два пъти на лявата ръка. Буквално всеки втори човек ми казва: "Защо не станеш диагонал?"
Аз се опитвам да им обясня, че не зависи от мен и се сетих, дали това е съдба и Господ да иска да ме направи диагонал. Нарочно да не ми контузва дясната ръка...
Аз съм казвал много пъти - просто искам да съм най-добрият! Ако знам, че ще съм най-добрият диагонал в света, обаче няма да съм толкова полезен на България на националния отбор, защото има още един добър, бих си останал разпределител, за да помагам на националния отбор да върна тези успехи, които сме имали преди по-малко и от 20 години", споделя Мони.
Как са реагирали родителите му на контузията и за примера в семейството - вижте още във видеото. 
