Волейболният национал Георги Братоев даде интервю за предаването на bTV Action "Зона спорт". Той говори за състоянието на любимия си спорт и за развитието на кариерата си.

''Като цяло волейболът много ми липсва. Рядко не се занимавам с него повече от 5-6 дни. Играта ми е доста интересна и дори свободното си време често го прекарвам в залата. Всеки приема спорта по различен начин. Аз лично съм израстнал с тази игра от дете. В свободното си време гледам всички възможни мачове независимо от нивото. Не ми е интересен само волейболът на най-високо ниво, а и на по-ниско ниво, при подрастващите също. Всеки има право на избор. Някои хора прекарват страшно много време в залата и в един момент просто искат да си починат от нея. Аз не съм така. На мен ми доставя голямо удоволствие да го наблюдавам, да го играя и всичко, свързано с него.

Условията в Русия бяха страхотни. Не искам да остана там, защото смятам, че мога да намеря нещо по-добро. Това, че не искам да остана, не значи, че няма да се върна там, защото трансферният прозорец е доста широк. Може всичко да стане и в последния момент. Смятам, че мога да намеря нещо по-добро, не за толкова пари, колкото предлагат в Русия, но на този етап за мен е важно да намеря един отбор, в който ще мога да израстна повече като състезател, отколкото да спечеля финансово. Реално за един разпределител големите финанси идват в по-късен етап от развитието му. Както знаем разпределителите играят до малко по-късно. Преценил съм, че мога да жертвам няколко години, за да стана разпределител на много високо ниво.

За мен най-главното като идея в живота е всичко да решавам абсолютно сам, по какъв път да поема, защото след време, когато нещата може би не се получат, мога да седна и да кажа спокойно, че аз съм решил да тръгна по този път.

В колективния спорт място за индивидуалности няма. Най-яркият пример бе преди няколко дни в един друг спорт. Отборът на Барселона, който притежава безспорно най-добрия състезател в света на този етап - Меси, дори с него обаче загубиха с 0:4 от Байерн. Германският отбор има страхотен колектив. Смятам, че същото е и във волейбола. Когато се изгради един здрав колектив, резултатите идват винаги и това се вижда много често.
Не ми е мъчно само за Матей Казийски, но и за Андрей Жеков, защото България е много малка и ние нямаме право да губим талантите си по този начин. Аз смятам също като тях, че е недопустимо да има такова вътрешно първенство, че е недопустимо от състезателите да се взимат безкрайно големи проценти от договорите. Това са неща, които се случват в България не навсякъде, но в един голям процент това се случва. Ти да плащаш едни огромни пари на клуба си и после, когато се прибереш и не си намериш отбор в чужбина, да играеш за суми от рода на 500 лева в зала от 5 градуса, топки от преди две години и студена съблекалня, няма топла вода...Това са неща, които не могат да бъдат превъзмогнати от състезателите.

След едно лято през 1994 година, хората започнаха да гледат различно на футбола. Започнаха да помагат на този спорт. Да, всички казват ''цар футбол'', но пък в една малка страна като нашата няма нищо лошо и друг спорт, различен от футбола да бъде водещ. Няма лошо един спорт като волейбола да му бъде помагано, да има едно средно европейско ниво, защото в тази криза сигурно е много трудно да се отделят огромни субсидии, но за много от волейболистите това е нужно, защото за мен е недопустимо един професионален спортст лятото да има нужда да работи. Жалко е и е много тъжно да се случва.

Много ми се иска някъде на някакъв шампионат да видя България на първо място и да може един цял народ да изслуша химна. За мен е реално да се случи, защото това, което правим и този път, по който вървим, той е правилният и в един момент се надявам. Защо да не ни се усмихне щастието?