Младо момиче от ямболското село Симеоново вече 12 години живее с диагнозата тумор на гръбначния мозък. След четири операции в клиника в Истанбул й дават шанс.
"Искам така всеки да ме знае, усмихната и силна", казва тя.
Била дете, когато й съобщили страшната диагноза. Минала четири операции и се примирила, че ще върви трудно.
Допреди две години, когато гръбначният й стълб отказа и оттогава е в количка. Петя е сама в болницата, когато научава страшната новина.
"Първият ден ми беше много трудно, не бях на себе си”, спомня си тя.
Така започва битката между надеждата и отчаянието. Получава отказ след отказ от болници в Германия и Израел. Само една клиника в Турция дава надежда. За операцията са необходими сто хиляди лева.
„Чакаха да се влоши положението, за да го премахнат, защото операцията е много тежка, животоспасяваща. Ако сега не се спре, ще засегне и ръцете", посочва Петя.
Петя живее с брат си, но се грижи сама за себе си. Казва, че се мие в корито, а болките са неописуеми. Чака с радост дните, когато приятелят й идва на гости. Той застава до нея преди две години, когато е отчаяна и сама.
"Просто си мълчи, усмихва се и ако не я познаваш, няма да разбереш че нещо се случва", казва Никола Минчев.
„Трябва да се радваш на най-малките неща”, убедена е Петя.
Двамата имат обща мечта - Петя отново да ходи.
"Има моменти, в които рухвам по някакъв начин, но винаги намирам сили да продължа. Имам мъничка надежда и тя ми дава сили", признава Петя.
От клиниката в Турция са направили всички изследвания и ще оперират Петя веднага когато средствата бъдат събрани. За изхода от операцията е важен всеки ден.
