Решението на Върховния административен съд (ВАС) за премахването на паметника „1300 години България” е крайно, ясно и категорично. То развързва ръцете на Общината. Но в него има неща, които ме озадачават, каза авторът на паметника – проф. Валентин Старчев, в предаването „Тази сутрин”.
Вчера ВАС окончателно разреши събарянето на монумента, като на мястото му ще бъдат възстановени мемориалните плочи на I и VI Софийски пехотни полкове, премахнати през 1977 г.
Първо, това решение беше взето при закрити врата. Ако имаше отворени възможности, можеше да представим нови аргументи в защита на нашата теза, посочи проф. Старчев.
Второто, което ме притеснява, е, че паметникът е разделен на архитектура и скулптура. Това е много сложен проблем и мисля, че е важно да се направи тълкование какво е архитектура и какво е паметник, каква е разликата между тези две понятия и може ли така механично те да бъдат разделени. Това механично разделение дава възможност по една точка от закона собственикът на архитектурата да прави каквото реши, обясни той.
Събарянето на паметници по принцип е нещо, което не се приема по света – светът пази свето културно наследство, независимо какво е то и какви времена и режими отразява. Това е история, която учи и създава възможности за развитие на обществото, посочи проф. Старчев.
Проф. Михаил Неделчев изрази съжаление за създалата се ситуация и призна, че изпитва съчувствие към професора.
Той обаче подкрепя възстановяването на войнишкия паметник.
Столична община е длъжна при демонтажа на паметника скулптурите да бъдат максимално запазени и да се помисли за начина, по който те трябва да бъдат експонирани в бъдеще. Това са скулптури, които имат висока художествена стойност, посочи проф. Неделчев.
Аз съм и за двата паметника, уважавам и двете страни – единият е за загиналите за България, другият е за 1300 години от тази България, каза проф. Старчев.
