Водещият Иван Христов и психологът Ани Владимирова повдигнаха завесата към най-вълнуващия и дългоочакван телевизионен формат тази есен - „Фермата” по bTV. Те гостуваха на Антон Хекимян в „Тази сутрин”.

 „ФЕРМАТА” Е КАТО НОЕВИЯ КОВЧЕГ    
Ани Владимирова: „Кастингите приключиха много успешно, въпреки че това е най-трудният кастинг, който ми се е налагало да преживея. Представи си, че имаш Ноевия ковчег и на него трябва да качиш 15 човека, да ги закараш на една нова земя и те да изградят живота отначало. Това е трудно, защото се нагала да намериш толкова различни хора, в същото време с толкова специфичен опит и способности, така че са се допълват и да направят една машина да работи”.

ВРЪЩАМЕ ХОРАТА НАЗАД ВЪВ ВРЕМЕТО, НО С ОПИТА ОТ ГРЕШКИТЕ, КОИТО СА ДОПУСНАЛИ
Иван Христов: „Много се радвам, че този формат ще се излъчва по bTV, защото ще покажем едни изключителни хора, които са нормални като всички нас. Заради това, че bTV е най-голямата медия, можем да си позволим да не показваме идиоти. Във „Фермата” всичко ще бъде истинско, връщаме хората от нулата. Връщаме хората назад във времето, само че така, както всеки е мечтал да се върне – знаейки грешките, които е допуснал и опитвайки се да не ги допусне отново”.

ЖИВОТЪТ НА ВСЕКИ ЕДИН ЧОВЕК Е СВОЕОБРАЗНА ФЕРМА
Иван Христов: „Усетих вълна от хора, които имат желание да се върнат на село или да отидат на село, защото виртуалната умора ги е смазала. Говоря не само за таблетите и wi-fi, говоря за целия шум около нас, който там отсъства. Там спиш до кравата. Ако я издоиш правилно, ти дава мляко, от което си правиш сирене, масло и т.н. и така наистина от нищо ще изградиш нещо, от което имаш нужда. А в по-дълбок смисъл животът на всеки един човек би могъл да бъде определен като ферма. Човек започва от нулата и се опитва да изглади най-доброто от себе си, в контакт с другите, по някакъв начин без да им пречи, избягвайки това, че те му пречат”.
Ани Владимирова: „Във „Фермата всеки участник ще носи историята, мястото, от което е дошъл, опитът, който има, травмите, които е преживял като човек. Там хората наистина са различни и ще ни покажат един разрез на битието в момента, на хората, които живеят в нашата страна. Колко могат да оцелеят, какво носят от миналото... Кога грешките са поправими, кога можем да започнем отначало и кога светва надписът „game over”... Ще участвам лично в този проект. Наивно е да се мисли, че работя сама. До мен има сериозен екип, който обслужва много формати. Другите могат да работят навсякъде, но аз ще съм само тук”.

ПОДГОТОВКАТА НА ВОДЕЩИ ЗА ФЕРМАТА МИНАВА ПРЕЗ МНОГО КРЪВ
Иван Христов: „Участвах на събора в Рожен, за да се науча да кълцам агнешко. Бях в отбора на Ути, и затова спечелихме цялото състезание. Организацията не беше добра и до средата нямах нож. Представи си какво щеше да стане, ако имаше! С това участие сложихме началото на една поредица от събития – „В(од)ещи в занаята”, която има за цел да подготви Андрей и мен за това уникално предизвикателство – „Фермата”, в два плана - чисто физически, да не си изпорежем ръцете, а в духовен и символичен – да потънем в задачата, която си поставя форматът…”

ИСТОРИЯТА ЩЕ ПОМОГНЕ НА УЧАСТНИЦИТЕ
Ани Владимирова: „Ние сме много странна нация, която оцелява 13 века въпреки всяккави национални катастрофи, катаклизми, защото сме на вратата на Изтора и Запада. В момента сме в подобна ситуация. Факт е, че има война на цивилизациите и ние отново сме на входа между Изтока и Запада. В този смисъл „Фермата” ще покаже какво носим от историята си, какъв потенциал имаме. За мен това е интересно – как ние като обикновени хора на чиста земя можем да се справим от нулата.”

РОБИ НА ПРИРОДАТА И САМИТЕ СЕБЕ СИ
Ани Владимирова: „Участниците ще бъдат роби на природата, на самите себе си, на егото си и на целите си. Всички сме роби на тези неща.”
 
ФЕРМАТА КАТО УРОК ЗА ПОЛИТИЦИТЕ
Иван Христов: „Единственото място, в което политиците могат да намерят място в рамките на „Формата”, ще бъде в коментарните студиа. Иначе едно такова шоу може да бъде полезно за тях, защото могат да видят по какъв начин се изгражда и лавира, за да се постигне нещо истинско най-накрая.”