Камъните от изоставените и полусрутени гари по първата жп линия у нас Русе - Варна ще бъдат предадени за възстановяването на Голямата базилика в Плиска.
Идеята е на директора на Националния исторически музей Божидар Димитров.
Камъните от най-голямата базилика в Европа от 9-ти до началото на 15-ти век имат интересна история.
Борис I Покръстител я построил с 2 метра по дълга от старата базилика Сан Пиетро в Рим, а векове по-късно Митхад Паша искал да превърне руините ѝ в чакъл. Все пак ги запазил и наредил с тях да вдигнат гарите на първата българска железница, свързала Русе и Варна през 19-ти век.
Директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров коментира, че Митхад Паша е първият "младотурчин", реформатор, които е използвал камъните за строителство на гари, водонапорни кули и дори снегоупорни стени.
Реставрацията на Голямата базилика в Плиска е минала през няколко етапа и днес лесно може да се види колко различни материали са използвани.
Идеята е амортизираните гари и съоръжения да бъдат разрушени, но по този начин ще се позволи на автентичния материал да се върне в Голямата Базилика.
"Това е началото на християнството в България. Веднага след приемане на акта за християнизация на България се построява и този голям храм", разказа Христина Стоянова, главен уредник на НИАР„Плиска".
Водонапорните кули покрай гарите са захранвали вече излезлите от екплоатация парни локомотиви.
В близост до гарата в с. Хитрино например има купчина стари камъни, които според местните жители са от Плиска.
Работата по демонтирането и пренасянето на камъните започва скоро. Правителството вече отпусна половин милион лева за реставрацията на Голямата базилика, очакват се още около 600 хиляди. Стотици граждани дариха средства и материали.
