Българското разузнаване се прости с легендата Пеньо Пенев. Разузнавачът, чиято драматична история далеч надминава сценариите на най-касовите шпионски филми, днес беше погребан с военни почести.
Времето на 50-те години от миналия век е изпълнено с драматизъм, тогава загиват много наши разузнавачи, официално се знае за 18, 7 от които са били оперативни работници. Броят на безследно изчезналите е трудно да се определи.
През 1955 г. полковник Пеньо Пенев работи под прикритието на дипломат в Истанбул. Предаден е от своя агент - турски гражданин, попаднал в полезрението на турското контраразузнаване. По време на среща в района на Златния рог Пенев разбира, че има капан и хвърля морзовия ключ за радиостанцията, който трябвало да предаде на агента си, в Босфора.
Арестуван е и 20 дни е в неизвестност за българските власти.
„Той е измъчван жестоко, искали са самопризнания и вероятно да подпише документи и да признае своята принадлежност към разузнаването и третото да предаде своите другари в резидентурата”, коментира о.р. полк. Димитър Тосков.
След шумен политически скандал Пенев е осъден на 9 години затвор, присъдата излежава в седем затвора. От документите по случая става ясно, че Пенев не е издал агентите си в Турция.
Съпругата му моли за помощ комунистическия деец Вълко Червенков. Тогава той казал „заради бълхата няма да горим юргана, което нещо няма равно на себе си", цитира го Тосков.
В крайна сметка Пенев е разменен срещу 9 турски агенти. На тръгване, войниците от армията на южната ни съседка му отдават почит.
„Той не е предал неговите информатори, които са чужди граждани и днес трябва да вложим всички усилия да се скриват източниците на информация ако искаме да имаме сигурна надеждна система за сигурност”, посочи директорът на военното разузнаване Веселин Иванов.
Приживе Пенев не получи най-високото държавно отличие.
