Претъпкан влак с бежанци, бомби, страх и несигурност, животът вече никога няма да е като преди. Това е реалността и за една крехка, млада и талантлива украинска балерина. Преди година Ганна Муромцева е една от бягащите от войната.

Тя се качва в претъпкан влак, който тръгва от украинската столица Киев, без да се надява, че отново ще стъпи на сцената.

Снимка: Reuters

Година по-късно обаче животът се отплаща щедро и една мечта се сбъдва отново. След като светлините в залата на операта в Будапеща угасват, украинската прима балерина се издига високо в главната роля на балета „Лебедово езеро“ от Чайковски, а публиката избухва в аплодисменти.

Муромцева е на върха на кариерата си в Националната опера на Украйна, когато войната пренаписва всичките ѝ планове. За последен път 29-годишната балерина танцува на киевските сцени на 22 февруари 2022 г.

На 3 март тя седи във влака с приятел в изтощителното 12-часово пътуване до Западна Украйна. Двамата се редуват да седят на единственото място, което могат да получат, сред хилядите бежанци, спасяващи се от украинската столица. Тя намира шофьор за майка си и баба си и ги убеждава да напуснат Киев на фона на бомбардировките. Всички се срещат в Лвов и пътуват до Белгия, където са посрещнати от познато семейство.

Снимка: Reuters

Муромцева дори оставя балетните си обувки в Киев, тъй като може да събере само една чанта.

„Когато си тръгнах от Киев, дори не разчитах, че някой ден отново ще танцувам. Казах „сбогом“ на кариерата си“, споделя тя между две репетиции в Будапеща за ролята на Одета и Одилия - двата противоположни лебеда от спектакъла.

Тя танцува тази емоционално и технически много трудна роля повече от пет години като част от своята украинска трупа в Киев, Китай и Токио преди това.

Но днес да я танцува в Унгарската държавна опера за младата жена е символично. След година на опити да оцелее и да се възстанови като танцьорка физически и психически, сега тя отново е на върха.

Снимка: Reuters

На 16 март, на публичната генерална репетиция, Муромцева омагьосва публиката с почти хипнотично изпълнение.

„Щастлива съм, че отново мога да изиграя тази история на сцената. Това е напълно различна постановка (в Будапеща), за мен е усещане, че наистина трябва да се докажа. Трябва да си много гъвкав в главата си, а не само в тялото си“.

Муромцова работи върху психическото си равновесие всеки ден, като излиза на дълги разходки.

Макар че съсредоточаването върху танца, тежките тренировки и натовареният график ѝ помагат да се справя.

Има и моменти, в които сълзите просто се появяват.

„Обикновено когато се върна в апартамента си изплаквам всичките си сълзи. Наричаме го баланс между войната и живота, а не като преди баланс между работата и живота. Беше трудно, сега става малко по-лесно, защото трябва да работя и върху психическото си здраве. Правете това, което обичате, и тогава ще имате сили да правите това, което трябва да правите“, казва Ганна.

Миналата година Муромцева е регистрирана като бежанец в Германия, където ѝ предлагат нови поанти и място за тренировки, преди да се яви на прослушване за предложената работа в Унгарската държавна опера, която има украински, руски и беларуски танцьори сред солистите си и международния си балетен корпус.

Майка ѝ и баба ѝ се завръщат в Киев миналата година и тя се радва, че е близо до тях, в случай че имат нужда от помощ. Майка ѝ идва да я види в „Лебедово езеро“ в края на март, което ѝ дава много сила.

„Това означава много за мен, тъй като тя и дядо винаги са били най-голямата ми подкрепа в балета“, казва украинката.

Бащата на Муромцева също живее в Киев, а кръстникът ѝ току-що се е върнал от фронта след повече от 3-4 месеца, където е бил ранен.

Тъй като войната все още бушува, балерината не планира да се връща в Украйна. Договорът ѝ в Будапеща е удължен с още една година и толкова време може да планира в момента.

„Чакам този ден, за да мога отново да танцувам на киевска сцена, но засега решението ми е да остана в Унгария“, казва Ганна, гледайки с надежда към бъдещето на раздираната от ракети родина.