Експертизите ще докажат точната причина за повдигането на релсовия път на метрото в района на кв. „Хаджи Димитър“.

Това заяви в „Тази сутрин“ проф. Стефчо Стойнев, ръководител катедра "Хидрогеология и инженерна геология" в Минно-геоложкия университет. Той беше категоричен, че опасност за сградите няма. 

Вчера от „Метрополитен“ обясниха, че плаващи пясъци и извънредно много подпочвени води са довели до деформацията на част от тунела на третия метродиаметър на софийското метро. 

„В района, на дълбочина до 40 м, преобладават песъчливите пластове. Те имат свойството, когато са водонаситени, успоредно с движението на влаковите композиции, които създават динамично въздействие, тези пясъци да се втечнят, в резултат на което те губят своята носимоспособност, преминават в течно състояние и това предизвиква напрежение в цялата тунелна изработка и може да бъде причина за повдигането на релсите“, каза още експертът. 

Снимка: btvnovinite.bg

Според него тези явления са характерни за част от Софийската котловина. Той обясни, че втечняване на водонаситени пясъци е документирано при всички силни земетресения в района на столицата.

„Когато се строеше първият метродиаметър в района на „Дървеница“ бяха правени изследвания за втечняване. Не съм сигурен дали и сега не са правени такива изследвания, защото наличието на водонаситени пясъци изисква такава проверка“, каза проф. Стойнев. 

По думите му дълбочината на метрото е добра и не променя геоложкия строеж.

„Влизането на по-голяма дълбочина означава по-сложни условия за строителство“, допълни експертът и уточни, че подобни условия има навсякъде по света и е трябвало да се вземат мерки още при проектирането. 

„Сондажи се правят през около 50 м, трябва да отбележа, че геоложкият строеж е разнообразен – това едно редуване на пясъци, глина и др. Напълно възможно е да има „прозорци“, които да не бъдат хванати в процеса на сондиране. Дали има, или няма други участъци – трудно може да се каже, но фактът че само в този участък се е проявил проблемът, показва, че в другите има по-високо ниво на защитеност“, коментира той. 

Проф. Стойнев заяви, че единият вариант за решаване на проблема е да се заздрави конструкцията, а другият – да се заздрави самата основа.