Лекува ли звукът от българската гайда? В това вярва един майстор на български народни музикални инструменти. Той чете много и вижда в занаята си мистиката на неуловимото и вярва, че изкуството го е спасило.
Цвятко Цвятков повече от 25 години работи в Етъра, където вдъхва живот на български народни музикални инструменти. Мъжът нарича своя занаят „мистичен“ и вярва, че звукът от българската гайда може да бъде лековит.
Мъжът се занимавам с изработването на български народни музикални инструменти.
„Работих в ансамбъла и тогава стана така, че го закриха го от раз. Ние си помислихме, че се шегуват с нас и не го възприехме, че реално може да стане, обаче наистина закриха ансамбъл „Габрово“. Всеки намери начин за оцеляване, казва Цвятко Цвятков.
Преди 25 години Цвятко наследява работилничката на стария майстор в Етъра. И оттогава всеки ден е там. Разказва за изкуството, показва тънкостите на занаята и вдъхновява стотици посетители да се запознаят и обикнат българските традиции. Негови инструменти звучат от най-далечни места като Франция, Америка, Япония, Китай и Австралия.
„Мечтаех да стана ветеринарен доктор. Привличаха ме науки като археологията, но нито станах доктор, нито друго. Станах майстор на музикални инструменти. Нещо ме накара. Някаква мистика, нещо може би призвание, отгоре - един в една сфера, друг в друга сфера. А моето е било да навляза в занаята. Започнах от нулата“, обяснява Цвятко.
Той казва, че изкуството го е спасило в най-трудните му житейски моменти.
„Като се затворя да работя, това е голяма мистика. Само аз си знам какво е усещането. От работата ти с инструменти се научих на търпимост. В най-трудните моменти - на яд, на гняв… хващайки се да резбоваш и да правиш нещо, това е едно успокоение“, смята мъжът.
Любимият инструмент на Цвятко е гайдата, но тя най-бавно се изработва.
„Аз като започна да работя един инструмент, материалът трябва да изсъхне, кожата да я нагласиш и нея, за пискуните отива много време. Някои стават много бързо, други много бавно. Когато започна това нещо, правиш, правиш, правиш и като дойдеш до най-фината част да настройваш и вече там е удоволствието. Все търсиш, все търсиш, все пробваш“, обясни Цвятко.
Напълно омагьосан от звука на българските народни инструменти, мъжът се впуска в по-задълбоченото им изследване. Търси отговор защо песента на гайдата е толкова завладяваща и силна.
„Мистичен инструмент е. Баща ми ми казваше, все спорехме: Ти много си мислиш, че знаеш, обаче малко четеш. Тогава започнах вече, а като станах голям, видях, че тези думи не са били случайно. Започнах в централната библиотека на Габрово и там ме научиха. От всяка книга изваждах по една-две ценни думи, които ме подкрепиха. И се оказа, че е имали по времето на потъването на Лемурия и Антрактида – гайта, с „т“. Германците я запазват като дума „гайта“, а ние казваме „гайда“. Шопската джура гайда си запазва думата „гайда“. Замислих, се и защо е каба гайдата викам. „Каба“ идва от турската дума „каба“, което има тайнствен смисъл. Каба значело душата да се раздели. Човек като умре, душата се раздели на „ка“ и „ба“, обясни Цвятко.
Цвятко прекарва множество дни и нощи в разгадаването на душата на гайдата. Това, което открива, е, че зад специфичните материали, от които се изработват частите на гайдата, се крие по едно народно вярване. Магичният звук се получава само ако пискуните са изработени от мъждрян и мекиш. Главината от кравешки рог, а мяхът от козя кожа.
„Този пискун от този вид дърво, в тази главина, връщайки част от акустиката в мяха, се явява като резонатор. Тук вече е лакътят, близо до сърцето от лявата страна. На шопската каба гайда мънистата са ги нареждали по определен ред, за да имат защитен ефект“, казва Цвятко.
Голямата изненада за него идва през 2005 г., когато с група археолози от екипа на д-р Георги Китов той посещава тракийската могила – Голямата Косматка. Храмът е използван повече от столетие за извършване на религиозни церемонии от тракийските жреци.
Цвятко смята, че именно във формата на ручилото и мяха се крие тайната на магичния звук на гайдата. За да докаже това, той решава да пресъздаде в инструмент формата на централната камера в тракийската могила. Използва и специален дървен материал. Така стига до нова изненада.
„Логиката на всеки един музикален инструмент в света - като запушиш всички дупки, дава най-ниския тон и отваряйки пръстовите отвори и отиваш към най-високия. Запушваш всички дупки, тръгваш най-отгоре надолу нищо не се получава, пак се връщаш отгоре надолу. Аз получих ефект, който отиваш нагоре - започваш от най-ниския тон и като тръгнеш отгоре надолу пак същото. Няма такова нещо като вариант. След това викам дай да пробием дупки настрани, да ги пробия в кръг. Гледах в Япония, в Китай, изсвирих го това нещо, нали, надолу пак обръщаш посоките, свири от ниско на високо, после. Откъдето и да започнеш все е така. Това нещо е против всякаква логика. Обръща представите за, както да го кажа не знам, за посока и за време. Как това нещо, с тази форма и това нещо я прави тази магия, вече учените ще кажат“, обясни той.
Цвятко смята, че доказаното присъствие на гайдата още от времето на траките крие много тайни. Вярва, че въздействието от звука на гайдата може да има и лечебна сила. Затова той мечтае да получи позволение да свири с оригинално изработена гайда в тракийската могила - Голямата Косматка. За да се стигне до научно заключение, той трябва да използва специален апарат, замерващ звука и вибрациите и има нужда от съдействието на специалистите от Българската академия на науките. Ако откритието му стане доказано признато, то това може да промени начина, по който се правят инструменти в света.
