Рамон и Дивна са заедно от 2014 г. Женят се тайно в Ню Йорк, тъй като тя е българка, а той афролатиноамериканец. Живеят в България от година.
„Не казахме, че ще се женим, защото се страхувахме как хората около нас ще се почувстват от това, как ще реагират. Другата причина е, че искахме да изградим силна връзка между нас двамата, преди да се изправим пред света, защото се страхуваме и не искахме да допускаме другите хора да събудят съмнения в нас самите“, разказва Дивна.
„Първият път, когато дойдох в България, беше малко след като се оженихме. В началото изпитах лек културен шок, защото единственото място, до което съм пътувал извън Съединените американски щати е била родината ми – Доминиканската република. Бях свикнал да виждам само небостъргачи наоколо“, казва Рамон.
„В Америка хората не те оглеждат много, минават забързано, така тече животът. Но когато се преместихме тук, българите ме гледаха така, сякаш никога не са виждали хора като мен, това ме накара да се чувствам много неудобно. Усещах, че хората се питат: „Защо той е тук? Какво го е довело тук?“, разкрива Рамон.
Двамата се запознават в Ню Йорк, докато танцуват латино танци. По това време Дивна учи и работи там. Първоначално желанието им е да останат в САЩ. По-късно, обаче, решават да се преместят в България.
„Ню Йорк е много скъп град, изключително скъп, бих казала. И много динамичен. Хората са изцяло отдадени на кариерите си, защото Ню Йорк изисква от теб наистина да работиш много“, казва Дивна.
„Мисля, че не сме изключение. Много хора, когато започнат да мислят за семейство, започват да мислят за преместване. Аз съм родена и отгледана в България, така, че знам какво е детството ти да мине тук. Затова мислим, че детето ни ще има по-спокойно детство тук, ще може да вижда повече родителите си. Ще има добро държавно образование, ще е добре здравно осигурено от държавата. В Ню Йорк можеш да получиш всички тези неща, като заплатиш много пари“, казва нашата сънародница.
„Мисля, че България е много богата държава – на култура, семейни ценности и това според мен е добра среда да създадеш семейство. Родителите ми не бяха образовани. Те са завършили основно училище. Работили са от малки цял живот. Имах трудно детство, затова имах нужда да сменя мястото“, споделя Рамон.
Рамон и Дивна казват, че смесените двойки са много често срещани в САЩ, предизвикателствата за тях започват, местейки се тук в България.
„Семейството ми я прие с отворени обятия. Нейните родителите пък се опитаха да говорят с мен на английски, доколкото могат, защото аз не знам още български език. Обяснявахме си с жестове, с думи и някак си това ни сближи“, казва Рамон.
„Наистина има много разлики, ще дам най-простия пример – латиноамериканците са много шумни хора. Когато искат да кажат нещо, те просто крещят, държат вратите широко разтворени. Семейството ми в началото приемаше това като лош маниер, невъзпитание, а реалността е, че това просто е много, много различна култура от нашата“, разкрива Дивна.
„С времето като станахме родители се оказа, че понякога имаме и различни идеи за това как да отгледаме нашето дете, какви ценности искаме да предадем, колко независимо да бъде то. Отнело ни е доста разговори и разбиране, и приемане на другия, докато постигнем съгласие“, разкрива българката.
„Малко съм притеснена от това, какво ще стане с нашето дете, когато започне да ходи на градина. Малките деца не виждат всъщност подобни разлики, но се притеснявам, израствайки, по-късно в училище как ще бъде. Вече сме имали една ситуация в една градинка. Една майка дръпна детето си от нас и каза, че не иска то да си играе с него заради цвета на кожата му – не защото е било агресивно, опасно или т.н. Случвало се е само веднъж, но все пак“, разказва Дивна.
Дивна работи в сферата на финансите, а Рамон е фотограф и има фотовлог. Пред обектива му застават най-различни лица. Търси красотата в различието.
„Хората си мислят, че ако цветът на кожата е по-тъмен, това не е красиво, аз мисля обратното. Цветът на кожата наистина няма значение, красотата не идва от това“, казва той.
„Търся си работа сега в агенция за дигитален маркетинг или като фотограф, имам диплома и по психология, което би ми помогнало също. Искам да продължа и проекта си да показвам България, през моя поглед - отвън навътре. Замислим съм и цял филм“, разкрива плановете си американецът.
Според Рамон ситуацията, която вижда в България с ромите, много наподобява това, което се случва в Америка.
„По отношение на расизма и това, което се случва в Америка в момента, това идва далеч от 1968, още от времето на Мартин Лутър Кинг-младши и общността на афроамериканците по това време. Това ескалира още от този момент до наши дни. Чувствам, че афроамериканците са били репресирани от бялата общност, не знам дали е било умишлено или не, но това е реалност. Сравнявайки го тук, с България, мисля, че има подобна тук с ромите“, казва Рамон.
„Мисля, че ние също щяхме да протестираме, ако сега бяхме в Америка. Убедена съм в това, което Рамон каза за системния тормоз и расизма в Америка. Това е нещо, за което съм мислила, преди да се преместим там, но когато отидох там, започнах да виждам наистина това“, разкрива Дивна.
„Вярваме, че светът е голямо място и ако хората не се чувстват добре на едно място са свободни да търсят щастие на друго. Понякога трябва да работиш върху себе си за това щастие, понякога трябва да се приспособиш към не толкова благоприятно място и това е нашият план“, казва българката.
