През седмицата стана ясно, че столичното метрото със своите станции и тунели може да побере до 900 000 души, ако има нужда. 

46 км тунели и 42 подземни метростанции. Всички конструкции на метрото могат да издържат на подземни води, сеизмични и ударни вълни.

На всяка метростанция има тоалетни, има питейна вода, има вентилация, които да улеснят пребиваването на хора.

С тази новина обаче се появиха и противоречиви мнения, че всъщност начинът, по който е изградено столичното метро не позволява то да бъде превърнато в убежище, но пък пространството под Националния дворец на културата е такова сигурно място.

„Сградата е замислена, подчертавам го, като наистина Национален дворец на културата. Така изпълнена тази височина, която виждате, 6-7 етажа нагоре. Същите 6-7 етажа дълбочина е долу в огромния котлован, който на времето е направен с много сериозни стъпки, фундаменти, както все едно се прави ядрена централа. Метрото, първоначално, когато се е реализирало до „Мария Луиза“ там са залагани масивни и тежки врати, които а поемат взривната вълна. След това не е строено с тази цел. Идеята то, метрото, да се ползва за укритие е забравена. Тръгнало е така по идея, когато наистина ядрената заплаха беше единствена, нали“, казва архитект Димитър Димитров.

„Западния радиус на първа метролиния е изпълнен с идеята за противоатомно убежище. Поради тая причина са и въпросните тежки стоманени врати, за които споменала архитект Дмитров. Впоследствие поради промяна на нормативната база, останалите участъци не са изпълнени с такива. Искам да успокоя зрителите на bTV, че всъщност новите метростанции са изпълнени по-добре с по-дебели носещи плочи и конструкции, отколкото старите такива“, коментира началникът на експлоатацията на „Метрополитен“ Николай Николов.

При евентуална евакуация, влаковете няма да бъдат прибирани в депо, а ще са спрени на станциите. Това ще осигури допълнителни седящи места.