Феновете на гимнастиката се възхищаваха на стила й на игра – динамичен, артистичен, различен. Публиката беше запленена от харизмата й. Българите съпреживяваха успехите й – плакаха от щастие, когато спечели бронз на световното първенство в Пезаро.

Изпитваха гордост, когато стана световна вицешампионка в отборното през 2018-а. Пееха химна заедно с нея, когато се пребори за титлата в многобоя на Световната купа в София.

Мнозина обичат "Златното момиче" Невяна Владинова. И сега, напълно естествено, ще бъдат разочаровани от решението на един достоен състезател да спусне завесата на първи акт от една история, която обаче тепърва започва.

"След 20 години кариера на спортист и състезател вече преминавам в следващото ниво на живота и личното си развитие. И съм готова.", категорична е Невяна Владинова.

Снимка: Getty Images

Натали е на 12. Едно от 50-е деца в Плевен, избрали да тренират художествена гимнастика заради своята любимка - Невяна Владинова. Когато е в 3-и клас, момичето има за задача от училище да направи проект за известна личност от родния й Плевен. Избира да пише за Неви, чиято първа треньорка е била Таня Димитрова.

"Разхождах се с майка ми в центъра в Плевен, случайно срещнахме гимнастичките, станаха ми веднага много интересни и казах на майка ми: "Аз искам да стана гимнастичка!", спомня си родната грация.

И така няколко месеца по-късно малката Неви вече е в залата по гимнастика. А трудностите започват мигновено. Тя се сблъсква с реалността още на първото си състезание. Малки гимнастички от цялата страна участват в турнира "Звезда и суперзвезда".

"На състезанието я забелязаха, че е качествена и хубаво дете, но така малко я поорязаха и се класира малко по-назад. Беше разочарована и родителите бяха разочаровани. Може би е решила да докаже на тези съдийки и треньорки, че другият път ще се справи по-добре и ще напредне.", спомня си треньорката Таня Димитрова.

И го прави – вместо да сведе глава, Невяна поглежда още по-смело нагоре и се абстрахира както от лошия резултат, така и от тежките условия, в които е тренирала като малка.

През зимата било много студено, налагало се е да тренират с ръкавици, шапки, шалове, клинове и калци, изплетени от бабите на момичетата. Но според треньорката й тези условията са я направили по-упорита.

На 11 години Невяна Владинова е забелязана от Мариана Василева – треньор в столичния "Левски". Специалистката, която по онова време работи с някои от най-големите таланти от цяла България, предлага да подготвя и Невяна.

"Беше много тежко, когато отидох в София. В залата имаше общежития на горния етаж, там спяхме в стаи с мивка, без баня и тоалетна, те бяха общи. И едно бюро."

"Имахме обща пералня. Мариана Василева, стана директно като наша майка. Постоянно се грижеше за нас. Взимала ни е да спим в тях, караше ни да учим, много държеше на това да учим.", разказва Владинова.

В София Невяна осъзнава колко далеч всъщност е от целта си. "Някои от момичетата, с които тренирах, дори вече бяха в национален отбор. Тренирахме и с ансамбъл девойки, който стана европейски вицешампион и аз много се радвах за тях."

През 2009-а Мариана Василева заминава за Азербайджан, където става главен треньор на националния отбор. Част от момичетата тръгват с нея. Невяна избира да остане в България. След като сменя няколко треньори, среща Бранимира Маркова. В тандем с нея и под зоркото наблюдение на Нешка Робева Владинова постепенно започва да постига целите си една след друга.

Снимка: Lap.bg

"Поне 5-6 поредни години кандидатствах за националния отбор и се явявах на тестовете. Много пъти си мислех, че несправедливо съм останала извън националния отбор. Например, съм се класирала на еди-кое си място, а те са взели някое дете по-назад, но с течение на времето виждам, че нещата имат и друга страна и се радвам, че на мен ми се случи, когато вече бях готова да ме вземат в този национален отбор."

"Доста ми костваше – много усилия, много тренировки, много разочарования, които за щастие, успях да превърна в амбиция."

Именно тази амбиция и непримиримост изстрелват Невяна към световния елит. На световното в Щутгарт през 2015-а Владинова единствена успява да спечели квота за олимпийските игри в Рио. В Бразилия Невяна се нарежда 7-а в многобоя, записвайки най-силното класиране за България от 12 години насам. Но най-доброто за нея тепърва предстои. За да се стигне до 30 април 2017-а. Дата, която българката никога няма да забрави.

Снимка: Facebook

"Тогава ансамбълът ни беше много силен. Всеки път взимаха медали, знамето беше там заради тях. Всеки път и ние в публиката ги подкрепяхме, пеехме химна, гледахме знамето. Аз всеки път си казвах – това знаме ще бъде там заради мен някой ден и ще пея химна от стълбичката. За първи път това ми се случи през 2017-а година в Баку.

През 2017-а Владинова печели медали от почти всички Световни купи, от европейското първенство, от световното първенство и става шампионка на купата в София. Амбициите й растат, очакванията към нея се покачват.

"Най-трудният момент беше 2018-а година, когато се контузих. Даже много добре си спомням, когато паднах. Беше в "Спорт Палас", във Варна. Бяхме на лагер. Тъкмо се бях оправила от контузия на коляното, която не беше толкова тежка. Бях започнала да тренирам, да навлизам във форма. Паднах, изкривих си крака. В момента, в който го видях, се разплаках не от болка, а от това, че ми беше ясно за какво става въпрос – че дълго време ще трябва да изляза от залата. Така и се случи – разкъсах връзки."

"Винаги, когато закъсваше психологически, защото тя винаги беше много добре подготвена физически, съм се опитвала да стигам до нея, да я накарам да ми повярва в това, което ще й кажа, за да може да си изиграе съчетанията без грешка. Тя слагаше една страхотна преграда пред себе си. Тя се затваряше в себе си.", разказва президентът на БФХГ Илиана Раева.

"Дойде световното в София, за което бях готова. Наистина бях тръгнала за нещо голямо, но това беше разочарование. Считам го дори за провал."

"Тогава, може би за първи път, по-сериозно се замислих дали не трябва да спра. За първи път толкова емоции показвам дори пред родителите си, пред майка ми – плачех, прегърнах я и казах: "Спирам, не мога повече". И тя се разплака и каза: "Изчакай малко".

"Това, че не можех да спра така и да завърша така кариерата си, ме накара да продължа."

"2019-а все пак успях да изляза от тази дупка и да усетя, че отново съм аз на килима без страх, без притеснение и просто да бъда себе си."

Снимка: Lap.bg

През 2019, на световното в Баку, България се бори за две олимпийски квоти. Регламентът не позволява на всички три гимнастички в отбора да изиграят пълната си програма от четири съчетания. Една трябва да изиграе едва две, с което губи всички шансове за класиране. Капитанът на отбора Невяна Владинова излиза напред и сама предлага да се откаже от борбата за медал в полза на съотборничките си и близки приятелки - Боряна Калейн и Катрин Тасева.

Катрин Тасева и Боряна Калейн успяват да спечелят квоти за България за олимпийските игри в Токио. А Невяна отново ще е с тях. Но в нова роля.

Снимка: Facebook

"След 20 години слагам край на състезателната си кариера. Главната причина е, защото получих тежка контузия, с която е рисковано да продължа да тренирам на толкова професионално ниво."

Заключението на лекарите е категорично. Невяна излиза окончателно от залата, само обаче за да замени цвичките и трикото с токчета и костюм и да продължи да работи в полза на българската художествена гимнастика.

"Отидох и казах на г-жа Раева, че искам да работя с нея, искам ръководен пост.", разкрива бронзовата медалистка от Пезаро.

Снимка: Lap.bg

"Много приятно ми стана, защото аз много харесвам и уважавам хора, които умеят да се заявяват и са наясно какво искат да правят. Тогава съвсем спонтанно, разговаряйки с нея, взех дълбоко в себе си решение, че трябва много да й помагам. За части от секундата целият мой път ми мина като на една филмова лента. И й казах, че ако е готова и желае, аз бих могла да я направя втори вицепрезидент.", спомня си Раева.

Първи вицепрезидент на федерацията е трикратната световна шампионка Мария Петрова. Поради множеството си ангажименти към Международната федерация по гимнастика, голяма част от обема работа в България ще поеме Невяна Владинова.

"Сега, като съм от другата страна, виждам, че ние сме като цветя в саксия. Много неща остават в сянка за нас като състезатели."

"Открих, че тя всъщност е много смела. Тя носи качествата на лидер, който може да ръководи.", добавя Илиана Раева.

"Аз съм тръгнала от нищото и съм извървяла един доста дълъг път, не ме плаши работата. Знам, че за да постигнеш нещо, трябва да работиш много. Ще се сблъсквам с проблеми – ясно ми е, ще правя грешки – ясно ми е, но не ме е страх и съм готова.", категорична е Владинова.

Снимка: Lap.bg

"Неви не трябва по никакъв начин да обръща внимание на тези, които не вярват в нейния успех. Тя трябва да следва само сърцето си, себе си", категорична е Раева.

"Както горях на терена, така искам да продължа да горя и сега, и след това."

"От този момент нататък аз очаквам едно страхотно развихряне от Невяна Владинова - очаквайте една невероятна Невяна като ръководител.", оптимист е ръководителката на родната федерация.

"Когато бях малка, имам много ясен спомен, в началното училище, пред него, бяхме се събрали деца, родители. Всеки беше: "Какъв искаш да станеш, като пораснеш?", и аз тогава изреждах на майка ми световните шампионки по гимнастика и казвах: "Аз ще стана като нея, аз ще стана като нея" и накрая казах: "Абе, знаеш ли какво? Аз ще стана Невяна Владинова!".

Снимка: Lap.bg

"Бях на 7-8 години, но винаги ми е било това целта – да стана Невяна Владинова, да бъда себе си, така че се надявам хората да ме запомнят като Невяна Владинова.".