Интернет подари на света развитие на бързи обороти, но прокара и пътя на тъмната страна на киберотношенията. 30 000 сайта се хакват ежедневно по света, а на всеки 39 секунди се случва атака някъде по мрежата. Генералният секретар на организацията по киберсигурност Луиджи Ребуфи и белият хакер Одед Вануну разказват за кибервойната в интервю с Анна Илиева.

Само преди няколко дни шестчасов срив в приложенията „Фейсбук“ и „Инстаграм“, предизвика световна истерия и загуби за милиарди. А ние за пореден път си дадохме сметка колко зависими сме от Интернет. И колко уязвими – в момента едно от най-разрушителните оръжия в света е Рансъмуеър. Или простичко казано –  хакери могат да атакуват информацията в даден компютър на компания, държавна институция или частно лице, след което да искат откуп, за да я освободят. За да добием по-ясна представа за мащаба на опасността - само в Щатите загубите са се нараснали четирикратно през изминалите години и са достигнали 350 милиарда долара. 

„През последните 10 години, държавите и нациите пренасочиха бюджетите си от военната екипировка, като танкове и оръдия, към кибер оръжия. В случай на военни действия, държавите ще могат да затворят цели мрежи от системи“, заяви Одед Вануну.

- Защо е важно всяка държава да има бюджет за киберсигурност?

„Много е важно, защото по изчисления киберзаплахата към икономиката, към обществото и към гражданите е огромна. Щетите дори са по-скъпи отколкото тези при пазара на нелегална дрога – няколко милиарда евро на година“, обясни Луиджи Ребуфи.

- Ако се върнем на родна територия, липсата на добра киберинфраструктура в контекста на президентските и парламентарните избори, които предстоят, може да създаде подходящ климат за разпространение на фалшиви новини.

„През 2016 г. по време на изборите в Щатите, станахме свидетели на построяването на кибер единици, които създаваха фалшиви новини. Ако знаеш как да влияеш на алгоритъма на социалните мрежи, можеш да достигнеш до огромен брой хора за кратко време и това ще стане "вайръл". По този начин се манипулират мисленето и решенията на хората“, допълни Одед Вануну.

Одед Вануну избира да бъде "бял хакер" и ежедневно се бори за сигурността на милиони хора, бизнеси и правителства. 

„В последните години предотвратих кражбата на профили в „Уатсап“. Става въпрос за 1,5 милиарда потребители. Освен това разработваме системи, които пречат на изтичането на лични данни от Тик-Ток, което засяга още 2 милиарда души. Трябва да разберем, че в днешно време има война в киберсвета“, каза още Одед Вануну.

Според него най-уязвимият сектор за кибератаки е образованието.

„Например, аз публикувам целия списък със студенти – там са имената, имейлите, тяхната лична информация, която ме интересува. Това струва много пари. Съществуват така наречените брокери на лична информация, които ги купуват, за да осъществят още атаки. Освен това, ако моята цел е деканът на университета, аз мога да достигна до него като изпратя имейл от студент, който съдържа линк или файл. И така хаквам системата на декана, а той на свой ред има добри връзки с други важни хора“, обясни Одед Вануну.

- Видяхме какво се случи с изтичането на данни от НАП през 2019 г.  Всъщност кой носи отговорност при защита на данните на гражданите, например в България?

„Не само в България, но и из Европа мога да кажа, че държавната администрация закъснява в защитата на процеса на дигиталната трансформация. Но не само държавните институции се бавят, а и болниците. Особено сега, по време на пандемията, много болници просто изгубиха данните на пациентите. Това въздейства не само на личните данни на пациентите, но и блокира лечението им“, заяви Луиджи Ребуфи.

А докато чакаме да видим стратегиите, които българското правителство ще въведе, трябва да сме наясно, че никой – от шефа на голяма корпорация или директорът на държавната институция до студента в първи курс, не е защитен.