Параграф 22 с направленията за PCR тестове и отчитането на антигенните.
Според Анекса към националния рамков договор пациентите, при които: „Заболяването е установено с бърз антигенен тест“ нямат право на безплатно изследване с PCR.
От друга страна пациентите с положителен антигенен тест не се отчитат като случаи в Единната информационна система. Според експерти казусът води не само до разминаване в данните, а и до повишаване на така наречената скрита заболеваемост.
Според изследванията в три от големите частни лаборатории – при общ брой от 805 бързи теста за последното денонощие, положителни са 222, или 27%.
От лабораториите отчитат също, че интересът към антигенните изследвания расте за сметка на тези с PCR.
Според главния държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев скритата заболеваемост не се повишава, а пациентите получават лечение независимо от теста, който са си направили.
„Хората, които излязат положителни (с антигенен тест), не подлежат на изолация и на карантина. Тоест веднъж е по-достъпно, по-евтини са и хората не подлежат на изолация. Предпочитат тях“, коментира социологът Георги Стоилчев.
„Не зная защо говорите за скрита заболеваемост – всеки, който има бърз тест, получава лечение“, обяви Кунчев. Той обаче не коментира проблема с това, че тези случаи не влизат в Единния информационен портал и казуса със задължителната изолация.
За bTV от здравното министерство заявиха, че в информационната система се въвеждат резултатите от всички проведени изследвания в COVID лабораториите, Включително и антигенните тестове.
Допълват обаче, че към момента за случай на COVID-19 официално се приемат само пациенти, доказани с PCR.
