България отбелязва днес 132 години от обединението на Княжество България и Източна Румелия.
Едно от най-ярките събития в историята на Третата българска държава е извършено на крилете на ентусиазма само 7 години след Освобождението, и реализирано против волята на почти всички от Великите сили. По традиция кулминацията на тържествата на този ден е в Пловдив.
Княз Александър Батенберг е българският владетел, който признава акта на Съединението и изиграва важна роля в защитата му.
Той няма българска кръв, но приема присърце идеята за национално обединение. На 6 септември преди 132 г. Александър I се намира в двореца в Сандрово, по-известен като Евксиноград, когато получава телеграма за Съединението от Пловдив. Князът се качва на файтон и отива до пощата във Варна, за да пусне с телеграма, с която признава народната воля.
„И аз съм българин!” - това са думите на Гаврил Кръстевич, управител на Източна Румелия, когато преди 132 години Иван Андонов и Захари Стоянов го арестуват, за да обявят Съдинението с Княжество България.
“Този арест е бил символичен, де факто в очите на населението на Източна Румелия означава край на османската власт”, отбелязва историкът Александър Мошев.
Днес правнукът на Иван Андонов – Андон Андонов, пази в дома си сакрален портрет.
"На портрета е изобразен майор Райчо Николов – единствената жертва на Съединението. В деня на Съединението бива застрелян”, разказва Андон Андонов.
В колекцията от реликви има и много оръжия от Сръбско-българската война, в която Андонов също се включва.
Историците припомнят и ролята на княз Александър Батенберг - първия ни владетел, който легитимира пътя към националното обединение на българския народ.
„Без неговата решаваща подкрепа както за акта на Съединението, така и неговото решаващо участие като главонокомандащ за победата в последвалата Сръбско- българска война, актът на Съединението не би бил възможен на практика”, допълва Александър Мошев.
Сливането на Северна и Южна България в една държава е формално утвърдено окончателно едва с признаването на българската независимост през 1908 г. по времето на цар Фердинанд.
Анализаторите определят Съединението като уникален акт в българската история, когато народът, армията и дворецът са единни в мислите и действията си. А 6 септември става възможен и главните действащи лица се познават лично.
