Годината започна страхотно за Цветана Пиронкова, която спечели първата си титла от веригата WTA, триумфирайки в Сидни. Тенисистката даде обширно интервю за предаването "Зона спорт", в което говори както за професионалния си път, така и за лични теми.
Цвети, как се чувстваш, възстанови ли се от тежките мачове в Австралия?
Доста добре се чувствам. Вече съм вкъщи, реших да си взема няколко дни почивка и се възстановявам.
Как си обясняваш това фантастично представяне на турнира в Сидни?
Просто явно е дошъл моментът да се случи. Миналата година имах тежък сезон, въпреки че имах проблясъци и доста добри представяния както на Уимбълдън, така и на други два турнира. Усетих, че тази година, отивайки на турнира в Сидни, влязох във форма. Чувствах се много сигурна и в добра физическа форма, бях много спокойна. Турнирът протече за мен просто перфектно.
Каква роля изигра титлата, която спечели в Австралия за бъдещето ти?
В тениса турнирите са всяка седмица, имаме много възможности. За мен тази титла е нещо, което ще ме топли в годините напред. Това е едно постижение, което аз толкова много исках и толкова много чаках, и сега му се радвам изключително много. В крайна сметка след две седмици идва друг турнир, така че може би ми дава по-голяма увереност.
Кога повярва, че ще ликуваш с приз от турнир на Женската тенис асоциация?
Честно казано, когато се случи. Даже и тогава ми беше малко трудно. Обикновено играчите, тръгвайки по стъпалото нагоре в WTA, се почва от по-ниската категория турнири - International. Аз пък спечелих направо този турнир, който в тенис средите се разпознава като изключително престижен, гледайки таблото с шампионите. Беше трудно да повярвам, че и моето име ще фигурира там. Това е нещо, което ме прави изключително щастлива.
Продължава на следващата страница >>
Много емоционално бе изказването ти след финала срещу Кербер. Като че ли изля душата си с тези думи. И все пак кой има основна заслуга за тези сълзи от радост в очите ти?
Основна заслуга, разбира се, има моето семейство. Най-голяма роля в моята кариера е изиграл баща ми, който на практика ме запознава със спорта. Той е треньор, когато аз съм се родила. Откакто съм проходила съм с ракета в ръка. Оттогава до ден-днешен той ми е треньор и човекът, който ме бута напред, който ме приземява, когато трябва и с който на практика сме едно цяло. Не мога да пропусна и останалата част от моето семейство като майка ми, брат ми, сестра ми, моите братовчеди, които винаги са били зад мен.
Много ми хареса какво казаха двете ти баби след успеха над Сара Ерани: "Много рано някои специалисти отписаха нашето Цвете...". Чувстваше ли, че хората са загубили вяра в теб?
Не, интересното беше, че отварайки някои медийни източници, там пишеха някакви много страшни заглавия, че едва ли не съм се провалила, едва ли не свърши вече всичко и т.н., което за мен бе много странно. В ежедневието си, когато срещах хора, всички бяха изключително позитивни и всички осъзнаваха, че все пак това е спорт. Не можеш винаги да си в страхотна физическа форма, не може винаги да си страхотно мотивиран, има моменти, в които не можеш да се представиш по най-добрия начин. Толкова много хора ми го казваха това и ми беше малко странно, като ги четях тези неща, защото това не отговаряше на истината. В реалния живот аз получавах една изключителна подкрепа.
Нали знаеш, че очакванията към теб са огромни, както и към Григор, защото ние имаме двама тенисисти и от тях очакваме едва ли не всяка седмица те да печелят турнири?
Да, разбирам, че това е нормално. Няма как да избягаме от това нещо. В крайна сметка ние сме професионалисти. Гледаме да се абстрахираме от тези неща, защото малко или много, ако почнеш да обръщаш внимание на очакванията и да ги приемаш навътре, в крайна сметка се натоварваш. Професионалното нещо, което можеш да направиш е просто да не четеш нищо, което се пише за теб, а просто да си гледаш работата.
Продължава на следващата страница >>
