Вместо кръв, във вените ти да тече любов - към сцената и театъра. За това усещане ще ни разкаже 92-годишната актриса Лиляна Шопова, която и до днес радва публиката с рециталите си. За цената да реализираш мечтите си, за енергията, с която се печелят битки - разказват Мария Цънцарова и Дамян Гюров.

Тя е на 92. Срещаме се в момент на изпитание - съпругът й е тежко болен. Въпреки тревогите си, има енергия да се върне към сцената и времето, когато е блестяла в своите спектакли - рецитали по произведения на класици.

- Кога беше последната ви среща с публиката?
- Мъжът ми никога не ме е ревнувал. Но откакто се разболя, не иска да излизам от нас. И не ме пуска. Моя приятелка има рожден ден, 70 години. Не, няма да ходиш, казва той. И ме праща в Красна поляна да му купя печена тиква. 

Вместо за тиква, актрисата отива в пияно бар. Покорява сърцата на гостите с рецитала си и се прибира у дома.

- Не искам да сложа точка, искам многоточие. Такава съм аз: скорпионче, което иска да е между хората, да се раздава и да обича. Защото няма нищо по-хубаво от това.

- Само че и любовта, и раздаването, изискват много енергия.
- Такава имам безкрайна.

- Само че хората с възрастта губят енергията си?
- При мен не се получи така.

Бащата на актрисата искал да я направи адвокат като себе си. Сърцето обаче я отвело на сцената.

- И аз без да го питам се явих на изпит и ме приеха, и ме назначиха за стажантка в Народния театър. Стоях 5 години и не играх, с изключение на една роля, която подготвих сама.

- Как се почувствахте, когато видяхте името си за първи път в афиша?
- Не се видях, не се видях в афиша. Йордановски свали пиесата и аз не играх повече.

- Това не прекърши ли ентусиазма ви?
- Не, казах си: Аз ще ви покажа коя съм. Мен никой не беше в състояние да ме прекърши, защото чувствах, че не са прави.

Лили Шопова се разделила с Народния театър по свое желание, за да отстъпи мястото си на друга актриса. Последвали 6 години централни роли на сцената на Драматичния театър в Русе. Наложили се съкращения и махнали нея, защото не била от София.

- А вие обидихте ли се, разсърдихте ли се на хората, които ви режеха крилете и пътя към сцената на Народния театър?
- Не, не, не. защо? Щом не могат да разберат, че аз съм родена за сцената, защо да им се сърдя

- Защото пречат на вашата мечта да материализира.
-  Ама те са доволни и затова не им се сърдя. Те не могат да разберат какво нося. И един режисьор, доста известен, вече не е между живите, ми нарежда репетиция в 4 ч. следобед, когато няма никой в театъра и ще минаваме някаква роля, в която аз ще съм пета изпълнителка.

Свършва разговорът, аз ставам, казвам „Благодаря". Защо бързаш, остани да си говорим, и аз наивната казвам: „За какво да си говорим, другарю?”. Взимам си чантичката и си отивам. Не е нужно.

Исках да оставя душата си чиста. Любила съм се щедро преди да се омъжа. После беше само той, но никога не съм се продавала за роля, за сцена.

- Това ли беше цената, която трябваше да плащат актрисите?

- Това.

- Да дадат себе си.
- Десетки са правили това, никакви имена няма да споменавам и то не от сега. Тази е на този, тази е на този.

- Режисьорите и хората, от които е зависило, не са имали свян да си искат от жените?
- Казва: Ела, довечера и ще ти дам пиесата.

И Лили Шопова решава сама да избира ролите си.

- Как се отключиха нещата след това?
- Реших да правя рецитали. Идвам аз в София, ожених се. Намерих едно хубаво момче. Какъв е този мъж в тази стая. Той е хирург, на стаж е. И след това му казах: да не мислиш, че съм ти се паднала на държавна лотария. Аз те ожених за себе си.

Над 1000 пъти актрисата представя рецитала си по поемата на Стефан Цвайг „Писмо на една непозната". Срещите й с публиката са над 10 000.

Сцената я срещнала и с големите в българската литература - Николай Лилиев й е преподавал, с Блага Димитрова били приятелки до последния дъх на писателката.

„Аз направих нейна пиеса, тя не я хареса. Тя не дойде на премиерата и аз много малко я играх. Сигурно не съм попаднала на нейното виждане, но аз не й се обидих. До последния момент съм била до нея, ходила съм, гушвала съм се като котенце да я слушам”.

Едно от най-запомнящите се превъплъщения за Лили Шопова е това в образа на Райна Княгиня на възстановките в Панагюрище.

- Само един път се качих на кон. Само един, защото казах: Вземете някоя по-младичка.

- На колко години бяхте?
- Над 40.

- Е, вие на 92 как изглеждате, на 40 сте била момиченце.
- Наистина момиченце, но докараха един огромен кон от киноцентъра, ама не мога да се кача на него. След 2-3 дни доставиха по-мъничък кон, една кобила.

- Имаше ли вълнение?
- Огромно. Това беше малко трудно за мен. Това е светица, разбирате ли. И знамето, и делото са светиня. Даже не казвам: Играла съм Райна Княгиня. То можеш ли да играеш.

Смисълът в живота на актрисата сега е съсредоточен в компютърния екран. През него общува със своя внук, който живее със семейството си в Австралия.

А правнучката си Гая познава само виртуално. 

- Да обобщим накрая - как изглежда щастието във вашия живот?
- Много съм обичала мъжа си, но той не можа да стигне степента на сцената.

- Обичате повече сцената от мъжа си?
- Никога не съм ги слагала на кантар, но никога не съм лишила сцената от себе си заради него, никога.

- Той прощава ли ви за това?
- Сърди се, после му минава. Казва, че съм неизлечимо болна и сигурно е така, сигурно е така...