Какво да сложи министърът на образованието в задължителните учебните планове и кога какво да се учи в училище - в Дания такъв дебат не може да има. Учебният процес там се определя от учителите и родителите, а не от чиновниците.
550 хиляди деца в Дания учат в държавни училища, а около 110 хиляди в свободни училища. Нито едните, нито другите имат толкова тясна рамка за учебния материал, както у нас.
Питър Пидерсън и още 6 световни специалисти са в България по покана на Национална мрежа на родителите. Пидерсен е учител в свободно училище в Дания.
„За мен ще бъде много трудно да съм учител в българско училище, защото ако всичко е планирано, ако всичко е задължително, тогава аз няма как да съм професионален учител. Защото аз така няма да мога да почувствам къде са децата, как работят, дали са тъжни, дали са щастливи. Умни ли са. Ако аз като професионален учител нямам правото да организирам процеса на учене, да разделям децата в групи, да правя сплотяване на колектива, когато усетя, че е нужно... Тогава няма как да накарам децата да прескочат определено ниво”, казва Пидерсън.
73% процента от разходите на свободните училища в Дания се финансират от държавата.
„Свободните училища в Дания се управляват от борд, който е избран от родителите. Бордът решава как ще протече процеса на учене, колко часове ще има по даден предмет. Но този борд отговаря пред родителите. Веднъж в годината има общо събрание на родителите и бордът отговаря пред това събрание”, обяснява учителят.
Датското министерство на образованието поставя условия на свободните училища - децата да усвоят определен набор от академични знания на даден етап. Пътят до тези знания е отговорност на родители, учители и борда.
„Училището се променя непрекъснато. През определено време има външно оценяване. И ако нещо не върви се правят промени. Начинът в нашите училище да се направи промяна е много лесен. Ако нещо не ни харесва днес – променяме го утре”, обяснява Пидерсън.
„Целите на образованието, съдържанието на образованието и структурата на образователния процес се определят от учителя за ученика, не се определят от един или много учебници. В Дания не съществуват учебници, които са одобрени от датската държава”, допълва Явор Ганчев от Националната мрежа на родителите.
Свободните училища в Дания имат сходни и малко по-високи академични резултати спрямо държавните. „Зависи как мерим успеха. В академично отношение ние сме на едно ниво с децата от държавните училища, но нашите деца повече разбират обществените процеси, ангажирани са с това, което се случва около тях. Когато говорим за това да построим добре работеща образователна система, ние искаме децата да са добри в ученето, но говорим и за това да се научат добре да бъдат себе си, да познават себе си, да изградят своя идентичност”, допълва Пидерсън.
