Искърското дефиле е най-красивата част по жп линията София - Варна. Но хората живеещи тук са направили немалко, за да загрозят дадените им от природата прелести. От години жители на селата и махалите по дефилето използват реката като място за изхвърляне на отпадъците си. Трудно е да бъдат накарани да спрат, защото и официалното, законно сметище на община Своге, е върху един от склоновете на дефилето.
Боклукът е затрупал и линията на пътуващите във влаковете за Варна, Русе и Видин.
Местни разказват, че преди години от сметището се е носела ужасяваща миризма.
От няколко години сметището не се пали, но става все по-голямо.
Боклукът на Своге се изхвърля тук повече от 30 години. Преди десетилетия отпадъците били предимно органични, но в края на 80-те години идва бумът на пластмасата и изкуствените материи.
След възхода на найлоновите торбички и пластмасовите бутилки, сметището се превръща в истинско бедствие за природата.
"От много години не е решен проблемът с това сметище и не искам да упреквам нашите предшественици, но ние се заехме да го решим този проблем", заяви пред bTV Миладин Савов, заместник кмет на община Своге.
Община Своге и още 5 общини в региона вече са изградили своето регионално депо в Костинброд, но обширните и слабо населени територии на района правят непосилно скъпо извозването на отпадъците до Костинброд.
"Това оскъпява транспортирането. И понеже се дава сметка за това МОСВ са включили община Своге в проект за претоварна станция, с думи прости, в по-големи количества, с по-големи транспортни средства, на един курс да се вози по-голямо количество отпадъци, което намалява разходите", обясни Теодора Вълчева - консултант на община Своге.
Общината се опитва да хване последния влак от настоящия програмен период, за да получи европейска субсидия за своята претоварна станция. Но гаранция, че ще успее няма.
Една от причините за забавянето на проекта са протестите на гражданите на община Своге. Никой не искал да повярва, че модерната претоварна станция, финансирана от ЕС няма да причинява замърсяване и никой не искал да е близо до неговото село или град.
В Своге все още вярват, че ще успеят с документацията и ще бъдат одобрени за финансиране през 2013 година. Ако успеят, след две години ще започне работа по рекултивацията на хълма от боклуци.
"Трябва да се пречистят и да се улови био газа от отпадъците. Био газът се извежда, защото може да се самозапали и съответно изгаря на факел извън тялото на депото", обясни Теодора Вълчева.
След като водите и газът от отпадъка се обработят, следва вторият етап от рекултивацията на боклука.
"Слага се изолационен слой, така че дъждът, който пада, да не влиза при отпадъците, слага се дренажен слой, слага се слой хумус и депото в общия случай се затревява или се засаждат храсти с плитки корени. И всъщност депата рекултивираните изглеждат като един затревени хълмчета ", обясни още Теодора Вълчева.
При оптимистичния сценарии, през пролетта на 2015 година, купчината боклук, ще стане зелен хълм. Но щетите, които хората са причинили на природата, няма да бъдат заличени поне до средата на 21 век.
30 години след рекултивацията трябва да продължат да се следят отпадните води от сметището. Да се мери нивото на газовете и депото да е подложено на мониторинг. Щетите от човека, няма да се заличат преди 2050 година, ако още сега се започне работа по рекултивация.
Но камионите и днес продължават да изхвърлят отпадъците на община Своге в Искърското дефиле почти върху релсите на един от най-живописните железопътни участъци у нас.
Лошото е, че не само законното сметище замърсява Искърското дефиле. Правят го и много жители на селата и махалите около река Искър. Без да осъзнават как застрашават бъдещето на децата си, хората от всички населени места около Искъра трупат боклук край реката и създават сериозни предпоставки за замърсяване на подпочвените води в този вододаен регион.
Разговорите ни с хората в селата показва, че много от тях все още приемат хвърлянето на боклук край реката за нещо нормално.
