Представите ни за ромското малцинство най-често са свързани с липсата на образование и ниска здравна култура.

Мирослав Ангелов е един от представителите на ромската общност, който разбива тези стереотипи.

Той следва медицина и скоро ще бъде дипломиран лекар.

Аз още отсега знам с какво искам да се занимавам и това определено е кардиология, заявява Мирослав.

Има и личен мотив за избора си - сърдечен удар покосява най-близките му.

Миро вече има едно образование зад гърба си. Той е завършил медицински колеж и е работил като лаборант. Но не е спрял дотам. Решава да опита късмета си и да кандидатства с химия и биология. Получава високи оценки и е приет в три медицински университета.

Съседите го познават добре. Наричат го Миро Доктора и го търсят по най-различни поводи:

"Доволни са, защото обичам да им обръщам внимание и смятам, че това е качество, което трябва да бъде присъщо на един лекар, без значение от каква раса, от какво вероизповедание и може би съм такъв и те усещат някаква опора в това нещо", разказва Мирослав.

В България ромите-студенти по медицина се броят на пръсти. Преди три години в медицински университет се е обучавал само един, през 2010 те вече са 9, а броят им през тази академична година е удвоен. Успехът се дължи на започналата преди три години „Стипендиантска програма за ромски студенти по медицина". Тя набира все повече млади и амбициозни българи от ромски произход .

"Основната цел на програмата е да се подобри качеството на здравеопазване, да се подобри достъпа до здравеопазване на уязвима група, каквато е ромският етнос", казва Радостина Чапразова, Институт „Отворено общество".

Програмата подпомага студентите не само финансово. Тя им осигурява и така наречените „наставници" - практикуващи лекари, които да подпомагат обучението на ромските студенти. Миро също има свой наставник - д-р Ивайло Търнев. Освен че е професор по неврология, той се занимава със здравните проблеми на малцинствата от години.

"Преди всичко менторството е изграждане на едни отношения на доверие, разбиране, приятелство, чрез които може да се предаде житейски и социален опит и по този начин студентът по-плавно да се адаптира в една доста трудна образователна система, каквато е медицинската", смята проф. Ивайло Търнев.