Въпреки, че здравната каса покрива клиничните пътеки за различни операции, пациентите са длъжни да си купуват консумативите. Ползват ли се повече от веднъж болнични консумативи за еднократна употреба? Отговорът на този въпрос - в откровен разговор на Миролюба Бенатова с председателя на Българското хирургическо дружество, проф. Дамян Дамянов.

Когато през март тази година след усложнения от несполучлива безкръвна операция почина млада жена, от „Пигоров” обясниха, че е виновен инструментът - троакар, с който се прави първият разрез. Троакарът засегнал кръвоносен съд заради техническа неизправност.

Така консуматив за еднократна употреба, който трябва да се купува от пациента, може да се превърне в оръжието на собственото му убийство, ако защитният механизъм откаже. Случаят с починалата жена провокира сигнали до bTV, в които хора от бранша с медицински консумативи твърдят, че консумативи за еднократна употреба като троакара се ползвали повече от веднъж, защото били много скъпи.

Според болничните документи конкретният консуматив, с който е третирана жената, е изхвърлен преди разследването и смъртта й. И вече не може да се докаже дали е ползван повече от веднъж, за да се стигне до проблема с механиката.

Решихме да поговорим с председателя на Българското хирургично дружество професор Дамян Дамянов за това ползват ли се наистина консумативите повече от веднъж:

 - Инструментите за еднократна употреба са по правило пластмасови. Те могат да бъдат покривани като разход от пациента. Нас ни спасява до известна степен, че и инструментите за еднократна употреба могат да се употребяват многократно. Това се реализира и в цяла Западна Европа.

Вие казвате, че дори и някои инструменти - по правило за еднократна употреба - се използват няколко пъти?

 - Задължително ги използваме, освен ако не се счупи. Ако позволява инструментът и е съхранен и запазен, го пускаме за втора употреба. Казвам, че това е световна практика.

А, как е регламентирано чисто документално това, че тези инструменти се ползват повече от веднъж?

 - Никъде не е регламентирано в цял свят. Инструментът се изхвърля тогава когато се счупи. Като минава, като всеки друг инструмент, на почистване, измиване, стерилизация и се пуска за втора употреба.

Но редно ли е да се случва? И как се преценява кога му изтича годността на този пластмасов инструмент?

 - Той просто се счупва. Той е негоден за употреба.

Ето, тука в случая този троакар е имал някакъв защитен механизъм, който не е задействан.

  - Не го познавам троакара, за да мога да кажа каква е системата.

Но казвате, че е практика такива инструменти да се ползват повече от веднъж, въпреки че са предназначени за еднократна употреба.

 - Има два елемента не в медицината – в хирургията, които са пуснати за еднократна употреба – това са спринцовките и остриетата на скалпелите. Това са двата елемента, за които е постановено, че се използват еднократно и ние ги изхвърляме. За всичко друго това са инструменти. Аз не виждам основание един инструмент да го хвърлям, когато той работи.

Има един тънък момент, който пак засяга много пациенти. Когато ти си длъжен да си купиш консумативи, когато ще те оперират и не дай си Боже, стане инцидент, който е със смъртоносен завършек, кой носи отговорността? След като документално поне, този инструмент е закупен от пациента?

 - Ако грешката е в оперативната техника, като работа на ръцете, очевидно хирургът или оперативният екип от страна на фирмата. Но на последно място и въобще е безобразие да се търси в пациента.

Никой не признава официално, че троакарите се ползват повече от веднъж.

 - Ако някъде употребяват еднократни инструменти и са въвели еднократната им употреба, аз ще кажа, че те са икономически разсипници. При мен в учебната зала съществуват всички изложени реклами, където е разписана цената им. Пациентът си премисля и казва: „Мога да покрия еди-какво си, мога да покрия еди-какво си.” Ако употребя ушивател, след това задължително го предавам на близките. Свързвам близките с фирмата - ако искат фактура, ако искат касова бележка, те получават, в резултат на което от фирмата ми доставят нов ушивател. На лице е, не знам дали са ми донесли тук, тетрадка, в която при мен задължително се разписват кой пациент какъв консуматив е употребил, ако има фактура - копие от фактурата се поставя в историята на заболяването. Това е моят подход. Ако някъде другаде се прави друг стандарт, всеки си носи отговорността.

Ще се съгласите ли, че в момента точно това перо „конусмативи” е едно от нещата, които най-много се използват за корупция?

 - Определено, да. И аз съм върл противник на това нещо. Вижте, медицината не е безплатна. Парите, които се дават по клинични пътеки са крайно недостатъчни. Има някой, който трябва да каже, че царят е гол. Не съм само аз, който ще каже това. Медицината в България трябва да се развива с доплащане. Държавата трябва да си коригира конституцията, в която казва, че здравеопазването в България е безплатно. Държавата е заложила мини със закъснител. Например - носи ми пациент за своята оперирана съпруга разтвор за контролиране на електролитното състояние на кръвта. Пациентът ми носи един кашон, който аз не съм му поискал. Той го носи. Същата пациентка е била преди година две 80 килограма. Сега е 39 килограма. Необходим й е белтък. Аз й вливам всеки Божи ден от болницата по един белтък. Мъжът й ми носи по още един белтък. Едно флаконче струва по 120-160 лева. Ето, това е лоша медицина!
Имаше една колежка, която Слава Богу вече не работи, която заставала пред майката на едно дете, за да му каже: искате ли най-добрата упойка за вашето дете? АУТ! Излезе тази колежка от тук и замина за чужбина. В чужбина няма да й позволят да работи така, но ще й платят достойна заплата, за да не се прави на безобразна.

Има някои консумативи, като изкуствени стави в травматологията и ушиватели в хирургията, за които е чувал всеки пациент. Цените варират и стигат до хиляди, а няма как да проверим най-малкото дали това, което сме платили наистина е ползвано в нашия случай.

 - При този начин на развиване на нещата пациентът не може да контролира част от консумативите. Част от нещата може. Както ви говоря за автоматичния ушивател. Аз трябва да му върна употребения елемент. Искам да бъда коректен. Аз се изправям пред управителния си съвет и казвам: „Колеги, за тази година еди кой си е употребил такива и такива консумативи.” И погледнах двама-трима колеги и казах: „Вие контактувате само с една фирма. За следващата година ще ви контролирам.” Но факт е, че всеки малък или голям консуматив може да бъде превърнат в бизнес.

Хората се чувстват рекетирани.

 - Може. Така е.

От Българското хирургично дружество очакват от новия министър на здравеопазването Десислава Атанасова да обърне внимание на цените на апаратурата и консумативите, така както това се случи с лекарствата преди време.