По повод на Трифон Зарезан ще ви разкажем как в България се е водила истинска война заради коняка. Борбата с ментето на сладкия алкохол у нас е от началото на 20 век! Архивите свидетелстват за дипломатическа конячна война, разиграла се от официалните власти в София. С коя от Великите сили се бори младата българска държава, за да защити потребителите си, разказват Теодора Енчева и операторът Валентин Николов.
Началото на 20 век, дори в малката 67-хилядна София, е време на сладките приказки и сладките питиета.
„В градската ни култура е било да се консумират сладки алкохоли. Това, което днес смятаме за царицата на алкохолите – уискито, все още не са се били наложило на нашия пазар”, коментира Мартин Иванов, директор на Архивите.
Коняк за кавалера, шери или порто за дамата. Истинският вкус на тези видове алкохол вече бил разпознаваем за небцето на софиянци, и когато се появили техни фалшификати, изтънчените граждани се оплакали в общината.
„В кафенета, складове и прочие се продават неестествени спиртни питиета. Една италианска, една френска и една гръцка фирма, които произвеждат различни сладкоалкохолни питиета коняци и вермути, са си позволили да внесат на българския пазар нестандартизирана както бихме казали днес, продукция”, заяви още той.
Незабавно е забранен вносът на 8 големи чуждестранни фирми.
„Унищожаване чрез разливане, както се казва по тогавашното законодателство. А този, който е здравословен, но въпреки това не отговаря на стандартите трябва да бъде етикетиран като неестествена стока”, допълни Иванов.
Строгите мерки предизвикали брожение сред производителите и България попаднала в 10-годишна дипломатическа война с Франция, Италия, Турция и Гърция. Спорът се точи до към 1912-а. Междувременно без да се страхува от мнението на някоя Велика сила, българската държава съвестно налага стандарт за алкохола, а през 1908 г. постига и независимостта си.
