Какво е да се завърнеш в къщата на предците си, за да откриеш, че там вече живеят други хора, а твоята собствена история е почти заличена. Това се случва с тракийските бежанци, които днес се връщат в къщите на бабите и дядовците си в Одрин. Вместо прочутото злато, на което са наследници, намират новите собственици на собствените си домове. Божана Богданова е потомка на хората, напуснали Източна и Беломорска Тракия, независимо от победите на българската армия в Балканската война.
Историята на бежанците от с. Булгаркьой, което все още се намира на територията на днешна Турция, започва с масово убийство. На Бойдиновия мост край селото през 1913 г. намират смъртта си почти всички мъже. Божана Богданова, знае за тези събития, защото е внучка на тракийски бежанци. По думите й там са избити около 350 мъже. Жените чуват пушките и бягат с децата си в планината.
„Жените с малки дечица са били принудени да оставят бебетата си в набързо стъкмени люлки, тъй като са гладни и са ги издавали, и по този начин да спасят по-големите си деца поне. Баба ми разказваше, че 70 дена основната им храна са били корените от троскот”, спомня си Божана Богданова.
Българите не устояват на живота без хляб, без покрив и без изход. Решават на групи да се предадат и ги откарват в Кешан - окръжният град до Булгаркьой, и от там започва тяхната бежанска съдба.
В ранната есен на 1913-а семействата се събират. Поне оцелелите. Чакат месец, за да тръгват с кораб от Бяло море за Варна и пристигат по Димитровден. Били разпределени в празни, неостъклени помещения, без врати.
През април 1914 година ги канят да се върнат обратно в селата около Дедеагач. В семейството на Божана пак има и скръб, и радост.
„Там са ги настанали в къщи и са им дали парцели земя. Там умира дъщеричката на баба ми Милка, а 1919-а година пък се ражда майка ми там”, разказва Божана Богданова
Никога повече българите не стъпват обратно на родната си земя в с. Булгаркьой. След Ньойския мирен договор окончателно разбират, че нямат път назад и се заселват в различни части на българска територия.
„Може би до сетния си дъх те така, ще се върнат при непогребаните си деца, при избитите братя, бащи, деца”, каза Божана през сълзи.
Днес техните наследници се връщат по родните си места. Не се надяват да намерят бащиното си имане, независимо че турците, които сега живеят в българските къщи постоянно търсят легендарните тенекии със злато, с които е било известно Булгаркьой.
Спомените на Божана са в семейните бижута. Други нейни съселяни нямат този късмет. Намереното в къщите на бабите и дядовците им злато вече е оползотворено от новите собственици турци. Нашенците искат да възстановят училището, църквата, гробищата и да сложат паметна плоча, че тук са били дедите им.
