"Чети етикета": Какво се съдържа в безалкохолните напитки?

Какво се съдържа в безалкохолните напитки? По следите тръгна Биляна Гавазова в рубриката „Чети етикета”.

Коктейл от Е-та, оцветители и подсладители – това можете да видите на изписано на опаковките върху някои от напитките.

Какво е аспартам, арабска гума и защо тартразина, който е забранен в много страни по света, влиза в състава на безалкохолните напитки у нас?

Тартразинът е оцветител, който придава на храната лимонено-жълт до оранжев цвят. Приготвя се от въглищен катран и е забранен в много страни, но е позволен в точно определени количества.

По думите на експерти в производството на безалкохолни напитки се влагат само одобрени съставки, като тартразинът е една от тях.

Аспартамът, една от най-познатите добавки, е изкуствено получен подсладител, заместител на захарта. Той е приблизително 200 пъти по-сладък от захарта.Той е одобрен за използване от Европейската Агенция по безопасност на храните и се използва в над 6000 продукта от различен тип.

Арабската гума, „гума арабика” или „акациева гума” е естествен продукт, който се добива от кората на различни видове акациеви дървета. Използва се в направата на безалкохолни напитки и дъвки, както и в направата на различни цветни пигменти и разтворители, направени от естествени материали.

Според експерти тя не представлява риск за здравето на хората.

Колко и какви безалкохолни напитки консумират българите?

Годишната продажба на безалкохолни напитки у нас, включително и минералните води, възлиза на 1590 млн. литра.

Бутилираната вода за една година е 710 млн. литра, газираните напитки – 609 млн. литра, соковете и нектарите са общо 63 млн. литра, негазираните напитки за 80 млн. литра годишно, а функционалните напитки (т.нар. енергийни напитки) отчитат ръст от 15%.

Колко пресни са натуралните сокове, след като срокът им на годност е една година?

Срокът на годност на тези сокове е една година, запечатан и пакетиран в бутилка. Как е възможно това, ако плодовете са пресни, и има ли химия в тях?

Всичко започва на хиляди километри оттук – във Флорида или Бразилия. Плодовете се произвеждат само 3-4 месеца в годината, но у нас сок се предлага целогодишно. Това се постига след т.нар. пастьоризация – температурна обработка на плодовете, която спира процеса на разваляне.

Пастьоризацията обаче намалява съдържанието на витамин Ц.

За да се нарича сок, той не може да съдържа нищо друго освен естествени продукти. Концентрирано плодово пюре, вода и естествени аромати. В някои случаи обаче производителите рекламират продукта си с „истински парченца” плодове, които се добавят допълнително. Те са широко тиражирани като „гума”, която наподобява плод.

В масовия случай детските сокове са нектар от плодове. Влизаме в производството и последяваме всяка стъпка от процеса.

Водата се пречиства и обработва по специален начин. Основната съставка на нектаровия сок е концентрираното пюре – произведено от български праскови. Затворено в специален асептичен чувал и може да се съхранява година-две след специална обработка на много висока температура.

Тъй като високата температура убива всичко, калцият и витамин Ц се добавят допълнително към нектаровия сок.

Производителите уверяват, че няма консерванти и оцветители. Ароматите са от естествен произход, а захарта в нектарите е разрешена, но в строго определени дози. Контролът обаче не е достатъчно ефективен, защото у нас няма лаборатория, която да хваща злоупотребите.

Сигналната лампа за проблем при соковете може да бъде и цената, ако напитката е с цена под 2 лева, например.

Зрителски сигнал: Червеи в портокалов фреш

Зрителка от Пловдив ни изпрати сигнал, в който твърди, че е закупила фреш от портокал, пълен с червеи. Сокът е купен от голяма търговска верига, която има осем магазина в града и хиляди хора пазаруват в нея.

„Най-лошото е, че подобни машини за фреш има и в много заведения и вече не е ясно дали следващият фреш, който си поръчам, няма да бъде с червеи, хлебарки и всякакви гадини, а недай си Боже да е заразен с нещо по-сериозно”, сподели нашата зрителка.

Екип на bTV реагира веднага на сигнала и направи съвместна проверка с инспекторите от Агенцията по храните в един от магазините на търговската верига. Поискахме фреш от портокал, който беше направен от служителката без ръкавици. „Не е редно да бъде без ръкавици, когато се пипа гол продукт”, категорична е д0р Мария Бочукова от БАБХ-Пловдив.

Плодовете за фрешове стояха в хладилна витрина, но портокалите бяха с лош търговски вид и с тъмни петна. Според инспекторите обаче те отговарят на изискванията. „Според нашето законодателство плодовете се определят по външен вид – да нямат наранявания, да не се вижда вътрешността или някакви плесени, гъбички”, поясни инж. Мариела Стоименова от БАБХ.

Различните сокове се приготвят на различни машини, като по тях няма наслоена мръсотия, установиха инспекторите. Документите също показват, че се почистват редовно.

Инспекторите взеха шише с портокалов сок, за да го подложат на микробиологично изследване за наличие на салмонела и еширихия коли.