Един трагичен инцидент - смъртта на 21-годишния Мехмед от село Света Петка, привлече вниманието към поминъка на хората от Западните Родопи - брането на боровинки.

В село Света Петка, Западните Родопи, където населението е около 2 000 души, рядко ще срещнете през лятото някой по улиците. Всички са в планината и берат боровинки, защото от това зависи дали ще има какво да сложат на трапезата си довечера.

„Боровинките са цял живот препитанието и на нашите родители са били, но все пак тогава е имало работа и това е било допълнително, сега само това е препитанието”, разказва Хатидже, една от берачките.

Срещаме ви с Айра, нейната история не е по-различна от тази на останалите жители на Света Петка. Прехранва се с бране на гъби и боровинки, мечтае да види морето и да успее да изучи детето си. Часът е 7,30 и вече се подготвя за тръгване в гората.

С Айра тръгваме към планината, с надеждата да използваме специалната берачката, а не да берем на ръце. Един килограм боровинки струва 4 лева, а колко нагоре трябва да се качим, за да напълним кофите, не се знае.

С кола стигаме до местността Джехнем дере, което в превод значи ад. Наименованието дават почти отвесните склонове. Единственият начин да продължим нагоре е пеша.

„Студено е, много е студено. Иначе като вали е още по-студено, сега грее слънце”, казва Айра. На ден тя изминава 40-50 километра в търсене на боровинки. Тя обяснява, че другите хора също се катерят по-високо и по-далеч, защото сланата е изгорила боровинките и тази година няма какво да берат.

Въпреки, че влизаме все по-навътре, в гората боровинки почти няма. А това е най-лошото, което може да се случи, защото местните идват с бус - услуга, която струва 10 лева, и ако не наберат поне килограм боровинки, не само че не печелят, но са и на загуба.

В следващите часове броят на боровинките в кофичката ни не се е увеличил особено, а ако влезем по-навътре в гората рискуваме слънцето да залезе, което е най-опасното в този район. „И да не дава Господ да замръкна в гората, защото няма да го понеса”, казва Айра.

Айра не е виждала морето от шест години и мечтае малката й дъщеря също да го види. Мечтае още детето й да изкарва прехраната си по друг начин, а не с боровинки.

„Моето напътствие е, откакто е от детската градина, аз я насърчавам само да учи. Нищо друго, защото боровинката няма препитание и нашето село тъне в мизерия. Това е нищото. Ние отиваме в нищото”, каза Айра.