Законът „Пеевски-Цонев” ще разкрие само политиците, публичните фигури и фирмите, взимали директно кредити от КТБ. Справка с доклада на БНБ обаче показва, че източваните финансови потоци от банката са преминавали през верига от няколко специално създадени за усвояване на парите фирми.
Всички личности, фирми, партии, медии и т.н., които са получили своето финансиране чрез фирмите по веригата, няма да бъдат разкривани.
„Няма основание поне по този законопроект да се разкрива това вторично изразходване на средства, защото това би противоречало и на общите принципи на банковата тайна”, разтълкува за bTV законопроекта адвокат Ангел Бузалов. Според него част от тайните за хората, възползвали се от КТБ, ще останат скрити въпреки закона.
Вторият акцент от закона е разкриването на реалните собственици на офшорни компании, точили пари чрез кредити от КТБ. Истината за реалната собственост на „офшорките” обаче е скрита извън пределите на България. Там, където важи друго законодателство. В юрисдикциите, където се регистрират офшорни компании, скритата собственост е разрешена. В дестинации като Британските Вирджински острови използването на фиктивна собственост и фиктивни управители е част от услугата, която се предлага на реалните собственици.
„Дори България да попита властите в Британските Вирджински острови кой е собственик на дадена компания, властите на БВО ще ви отговорят „Ние не знаем”. Защото там няма търговски регистри и всеки може да се скрие зад фиктивен управител”, разказва за bTV Дейвид Лей, журналистът от в. „Гардиън”, който си партнира с Джулиан Асандж за разследването на скандала „Офшорлийкс”. Лей подчертава, че хората, които регистрират фирми в офшорни зони като БВО, не търсят данъчни облекчения, а отиват там, за да се скрият.
Скритият собственик на офшорка управлява компанията си само с три преносими документа (виж схемата).
Единият документ е клетвена декларация, че формалният собственик няма да взима никакви решения без волята на скрития.
Вторият документ е генерално пълномощно, чрез което скритият собственик управлява всички банкови сметки и операции (възможно е дори тези операции да бъдат вършени от трето подставено лице).
Третият документ е заповед за доброволно прекратяване на правомощията на фиктивния управител. Този документ е подписан от фиктивния управител, намира се в сейфа на скрития собственик, но се оставя с без попълнена дата.
Така, ако формалният собственик злоупотреби, всяко негово действие може да бъде обезсилено като правомощията му се прекратят със задна дата. И трите документа не са вписани в никакви регистри и могат да бъдат разкрити много трудно.
Аферата „Офшорлийкс” разкрива хиляди реални собственици, скрити зад офшорки, само защото хакери пробиват сървърите на тръстови фондове, които сътрудничат при създаването на компании с номинални (фиктивни) собственици и управители.
Освен че разкриването на реалната собственост на офшорките е почти невъзможно, законът не предвижда наказание, ако не бъде изпълнен.
Да очакваме разкрити собственици на офшорки, точили КТБ след влизането в сила на закона, е доста оптимистичен сценарий.
