В момента няма лечебни заведения, които да са заплашени от фалит. Това обяви в „Тази сутрин” заместник-министърът на здравеопазването Ваньо Шарков и допълни, че при областните болници ситуацията не е толкова тежка.

По думите му ситуацията със здравеопазването е критична, като не трябва да се допуска повече натрупване на задължения. В момента задълженията са за над 500 млн. лв. „Имаме строгото разбирателство да не се допуска натрупване на дългове и да се работи по тяхното намаляване”, заяви той.

Шарков обясни, че с областните болници ситуацията не е толкова тежка, като 8 от 28 лечебни заведения са без задължения, 8 със задължения под 2 млн. лв., а едва четири имат задължения за над 10 млн. лв. Министерството е фокусирано върху тези, които имат най-големи задължения и тези, чиито дългове са нараснали през последните години.

На въпрос дали има болници, които източват здравната каса, зам.-министърът отговори, че ако някой си позволи да източва НЗОК, би трябвало неговите дългова да не растат. Ако това се случва, значи е некадърен управленец. Той даде за пример психиатричната болница в Карлуково.

„Просрочените задължения създават критични ситуации”, заяви Ваньо Шарков, като каза, че най-притеснително е, когато размерът им достигне до такива размери, че да се спре топлоподаването към болницата или неплащане на заплати на лекарите.

По думите му една от първите мерки, които могат да предприемат лечебните заведения, чиито средства не достигат, е да се освободят от онези помещения и терени, които не са свързани с медицинска дейност. „Няма смисъл от дворове, в които пасат овце”, подчерта той.

Зам.-здравният министър увери, всички българи, които не са здравноосигурено ще имат достъп до спешна помощ. „Те няма да бъдат необслужени при спешни случаи и когато е застрашен животът им”, каза той.

Все пак Шарков подчерта нуждата от спешни и категорични мерки, така че да бъде намален броят им. По думите му неосигурените се разделят на три групи - 130 000 не знаят своя здравен статус и не се и интересуват от него, като в тази категория попадат завършилите ученици, които докато не станат студенти или не започнат работа, не знаят, че не текат осигуровки.

Втората група е не хората, които не могат да плащат, а има и 400 000, които не желаят да плащат – това са хората в сивия сектор.

„Всички български лекари водят, но тя е една друга война, не срещу неосигурените. Това е войната за спасяването живота на хората’, подчерта д-р Шарков.