Любимият на няколко поколения българи Стефан Данаилов – за въздуха на сцената, карибския кораб на БСП и наградата за цялостно творчество „Аскеер”. Ексклузивно интервю на Антон Хекимян.

Честита награда – „Аскеер” за цялостно творчество.
Благодаря ви от сърце.

Имат ли значение наградите след толкова много?
Аз винаги съм бил привърженик на наградите и когато съм имал възможност, съм давал такива награди като министър.От години фестивалът, който правя в Пловдив - „Сцена на кръстопът”, винаги има и награда за моите колеги актьори, както и за спектаклите. Наградата е хубаво нещо, защото това е признание. Вярно, не очаквах, че толкова бързо ще са минали годините за този тип награда за цялостно творчество, но за мен е по-важно това, че в периодите... Първия „Аскеер” го получих в един много труден за мен момент в живота ми. Това беше 92-а година. И сега се случи така, че получавам пак в един тежък момент за мен – няма какво да крия. Първия път „Аскеер”-ът ми подейства много положително. И се надявам и втория път да се получи същото. 

Преживяхте ли и как преживявате този тежък момент?
Като всеки човек. Преживява се. Разбира се, преживявката не се знае докога ще трае, но не е лесно, не е лесно. Особено когато се налага да бъдеш сам със себе си. Тъй като поради заболяването на очите ми, не можех и да чета и сега доста трудно чета. Една телевизия. По някой път тя ти дотяга, но самотата, която и аз търсех, тъй като много мои приятели ме търсеха, искаха да се срещнат с мен, да ме изведат, студентите ми от всички випуски и т. н. Но имах нужда от едно уединение. Това е и трудният момент, разбира се. Но пък от друга страна не е било нещо, което да ме е навело на някакви страшно мъдри мисли за живота и какъв беше. Вървят и добрите спомени, и тъжните.

Когато наградата е за цялостно творчество, има ли го моментът на равносметката, особено когато останете сам?
Аз не съм свършил с тази професия, така че равносметката може би ще предстои някога. 

Добре е всеки ден човек да си прави равносметка.
То е хубаво да си прави. Равносметката е дотолкова важна доколкото да знаеш къде си в света, да не се люшнеш някъде, където после няма връщане и да станеш за смях.

Къде сте в света на младите, които гледам тук се щурат покрай Вас в очакване на репетиция?
А, млади, те са вече големи, бяха млади преди две години. Те са да ти кажа едни от радостните моменти, защото друго е да общуваш с млади хора на моята възраст. Е, вярно не мога да се докарам до техния акъл, защото е смешно, колкото и да ми се иска да се вдетинявам.

Гоните ли ги?
Гоня ги, гонитбата е нужно нещо. Аз съм на принципа - в театъра демокрация няма, няма такъв момент театър и демокрация. Не толкова ги гоня, за да се чувстват зле, то е част от това, което им предстои да се случи, защото дисциплината и хигиената на един актьор е много важна за кариерата им.

 

Чудесно. Говорим за кариера, дисциплина и хигиена. Може ли за едни ваши колеги, които също участват в една пиеса, наречена политика, да говорите същите неща, че има хигиена?
Аз винаги съм се интересувал от политика и по времето на Тодор Живков, и преходите, и всички тия истории, не съм бил равнодушен, интересувал съм се от всички тия истории. Да ти каже честно - промените са много малко от политиците от онова време - как се раждаха, къде отиваха, как се променяха, как си повярваха и как се проваляха. Сега се повтаря същата история.

Все едно и също.
Абсолютно също. Идва отнякъде, повярва си, че е голямата работа - багажът, биографията, СВ-то е много малко на повечето. Изживява се, повярва си и в един момент изчезва.

Нравите обаче са по-други и парите са по-големи.
Как да кажа, аз съм по принцип за това, че човек трябва да има своето самочувствие. То все пак трябва да е базирано на нещо, от тази гледна точка повече ми е общото самочувствие, което лъха от пленарната зала, ама то е неподплатено самочувствие и не е много приятно.

Чистоплътни ли са колегите Ви, с които се срещате, когато отидете все пак?
Аз общувам с много хора от всички почти парламентарни групи. И отношението към  мен е малко по-особено, все пак аз съм доайен в това Народно събрание. Усеща се симпатията към мен, тъй като вече два пъти изчезвах, пък се връщах, знаеше се какво ми е състоянието. Аз виждам добрите им черти, защото голяма част от тези хора имат своите добродетели. Това, което казах преди малко, е като предупреждение да внимават, защото след това много боли като изчезнеш.

 

Репетирате с младите „Небесен отряд”.
„Небесен отряд” е представление, което вече го играят децата.

Едно друго представление на един друг Авиоотряд 28 - много скандали отново. Защо правителството е пътувало до Разград?
Това пък е толкова смешно и нелепо, какво значи? Логично е министър-председателят да се качи на хеликоптера да замине да свърши някаква работа, да се  върне и след това да отиде в Катар. То голяма шумотевица се вдигна, то мнения, ами да направите една сметка 5 коли, 3 министри и с кортежа - минимум 350 лв. на кола, колко излиза? Същото. Не обичам такива неща, не съм съгласен, в края на краищата отговорността на един министър-председател е много голяма. В края на краищата аз съм бил в Министерски съвет и знам каква е отговорността.

Как Ви се струва управлението на кабинета "Борисов 2"?
Днес предложих на негови хора по повод състоянието на армията ни и националната сигурност. Отново се говори за средства, за пари, за пари, за пари и им подхвърлих - ако искат да се реши проблемът, да предложим на министър-председателя да стане министър на армията, за да се реши проблемът, защото всички за пари говорим, а те явно не стигат.

Много хора казаха, че не се е променил.
Ами защо трябва да се променя?

Защото такива бяха заявките.
Да, това тръгна пак от Ва -с журналистите, той по-кротък, по-така. Трудно е човек да промени темперамента и характера си.

И той се сърди, че му ги търсят сега тези 3000 лв.
И аз бих се сърдил, и аз бих се сърдил наистина, защото в края на краищата трябва да си уважаваме това, което е около нас това, което ни ръководи.

Бойко Борисов трябва да е по-сговорчив, защото управлява с още три партии.
Е, това не знам колко е сговорчив, но явно е, че не е толкова сговорчив.

Ще издържи ли управлението втория мандат?
Моите прогнози поне на този етап - да. Така перченето на партньорите им... Трябва да си поддържат авторитета сред своя електорат. Властта е хубаво нещо и това е важното, което ги преследва, така че дори такива приказки - Радан Кънев щял да минава в опозиция, въобще да спрат да ми говорят такива работи, защото никой не вярва.

 

Малко предизборно звучи.
Ама то ще има още големи майтапи за тия избори, които предстоят.

Кърваво ли ще бъде, как ги виждате нещата?
Е, кърваво.

Септември месец.
Толкова избори минаха. Там е любопитно, разбира се, според мен е много важно какво ще се случи с БСП. Мен това ме интересува най-вече.

Много се дразнят хората от БСП, които ми гостуват, и като ги питам: „БСП ще загубят ли и тези избори?”.
Кой се дразни, тия, дето са ти гости ли?

Да.
Ами аз мога да ти кажа, че ще ги загуби и тоя път. Но не винаги една загуба трябва да се приема като голям удар срещу теб.

Много се събраха обаче.
Събраха се, аз съм губил избори, но се нямам за победен, говоря за президентската кампания.

Помните ли тогава?
Помня, то беше голяма жега в Пловдив.

И аз цял ден след Вас ходих, и питах.
Да, бяха ти възложили, ходи, разпитва. Тя беше много хубава кампания, аз почнах много по-късно и всъщност от Пловдив започна моята кампания с добри чувства. Нямаше такива противоречия и така-нататък и нашето представяне с Калфин беше доста достойно.

Калфин разочарова ли Ви, че мина в други редици?
Разочарова, но това си е за моя сметка. Така да се каже, делили сме една черга и в един момент не ти харесва чергата.

Кой още от БСП Ви разочарова?
Водачите на АБВ. Много симпатични хора и приятели имам.

Сега близки ли сте с Калфин, Първанов?
С Първанов не съм се чувал много отдавна, с Калфин също.

Обиден ли сте?
Не, аз какво да се обиждам... Едва ли има някакво значение. То огорчението си е за мен и аз съм сигурен, че не бих простил.

Идват поредни избори, тези избори, за които си говорим, бяха 2011, много време мина, много избори и нищо не се променя, поне така изглежда отстрани. Това е мантрата, която си повтаряме всеки ден.
Докосваме се, но много боледуват хората от липсата на средства и страдат все повече и повече. Наблюдавайки това, което се случва в страната, почти не пътувам, но това, което следя в пресата и в телевизиите.

Кой клати кораба в БСП?
Аз го клатех първо.

Вие по-скоро си представям как гребете а не как клатите.
Виж какво - това е един кораб като тия с Джони Деп - пиратските, и всеки застанал - кой вляво, кой вдясно на борда, и всеки се опитва да се прави на по-велик от другите. Което е смешно и не е добре за партията.

Има ли разделение на млади и стари?
Какво разделение? Те младите какви млади са, бе? Какви са младите? И те са вече средна възраст, какво ми се правят на млади. Като млади ги възприемахме. Виж, може би моите консервативни разбирания са такива, но след като ти си приел една платформа, една програма, която си тръгнал с нея по страната да агитираш хората и там са записани точки, важни моменти, които ти си записал, обсъждаш, говориш, убеждаваш, и в един момент след това да кажеш: „Аз не съм съгласен с това”. Еми добре, моето момче, като не си съгласен, остави папката, откажи се да участваш в избори с тази партия и иди в другата. Но това са неща, които... Ще се научат.

Ама и вие се хванахте пак с ДПС...
Не, това са... С ДПС е тежка история. Тежка история. Не можеше... Аз винаги съм реагирал и го казах на Станишев. Голяма грешка се прави, че без черно на бяло сме тръгнали да правим нещо заедно. Участвал съм в кабинет, когато бяхме тройната коалиция, но там беше разписано всичко. Ама били много... Нали... За всеки да има, ама се знаеше кой, какво, колко, как. А така какво стана? Това огорчи хората.

Толкова много избори и това, с което започнахме, че всички започват по един и същи начин и почти завършват по един и същи начин, обаче вашият път е по-различен. Не успяхте да си изцапате лицето и ръцете като че ли, докато бяхте толкова време в политиката.
Старал съм се да не се случи такова нещо.

А то е трудно.
Трудно е, но то зависи и от човека. Аз съм защитавал кауза и тая моя защита е призната от различни опоненти. В тоя смисъл не е Ламбо добрякът, а това, че аз не съм изменил на своите идеи. И това респектира другите. И в тоя смисъл аз съм един щастлив човек, свързан с политиката, колкото и да казвам, че аз не съм политик. Да, по дух не съм политик, но аз се занимавам с политика и нося своята отговорност.

 

Как се справя вашият наследник Вежди Рашидов?
Мисля, че тая година за Веждито е много добра. Аз знам какво е да намериш кът в един Париж, в който да се говори за България, тъй като и по мое време в един музей в двореца на Наполеон направихме една такава експозиция с тракийските съкровища.

Много скандали му се събраха покрай тези съкровища.
Пак искам да кажа, че нещо се сбърка. Това да стъпиш ти на територията на Лувъра е огромно нещо.

Добре. Вие бихте ли казали „ей му 50 лева...”?
Не, не, не бих казал. То е до човека. То е до човека. Вежди ми е приятел. Неговата емоция, желанието му да се изяви му яде много лоши шеги и това беше просто... Не знам. Толкова да не можеш да си удържиш страстите. Освен това имат вина и тези, които са правили организацията, защото е редно тези състави, които са отишли, този състав е да заработи нещо в края на краищата. Няма да ощети държавата, ако им се плати. Говоря за хора.

Въпросът е и в отношението към хората, които се занимават с култура.
Винаги може да те разберат, братче - искам, но нямам. Но „на ти 50...”. Той осъзнава обаче. Той съзнава, но след това едното... В края на краищата той успя да извоюва и да дозавърши и в края на тоя месец ще се открива „Квадрат 500”, което е голямо събитие. Аз знам какво е това. И това му прави чест. И нещо, което е по-лично – това, че той застана зад събитието с паметника пред НДК. Той защити творците и това е достатъчно. И си има трески за дялане, но той ще си дяла и така ще е. Представям си какво му е било. Скоро имахме среща в Комисията по културата и си говорихме. Виждам го, че му е болно и май съзнава, че направи грешка.

 

Младите хора тук интересуват ли се от половината неща, за които си говорим?
Не. Виж какво – редно е. Те се интересуват, или така си мисля аз, от това какво следва, какво ще се случи с тях. За мен това е най-важно – какво ги очаква, какво ще стане.

То всичко е свързано.
То е свързано, но става въпрос, че аз виждам колко трудно ще се реализират тия деца. Става все по-трудно, тъй като пространствата, които за тях са нужни, сценичните пространства, са по-малки.

Какво им казвате?
Казвам им, че има смисъл. Защото този, който носи таланта, дарбата и хъса – той ще успее. Мина времето, в което едно време ни разпределяха всички. Нямаше безработни артисти. В страната по театрите откриваха бройки и отивахме. И затова сега те трябва да имат повече, по-силна, по-голяма подготовка, умения, за да могат да се преборят в конкуренцията, която е голяма.

Ние говорим за идеали, защото и това е част от вярата. Накъде трябва да вървим като народ? Загубихме ли битката за словото? Ето, сега е 24 май.
Виж, това, че интелигенцията, в това число творческата интелигенция, не помогна на нас българите... Не помогнахме в така да се каже, във възраждането на нацията. Едно замълчаване, което никак не е хубаво.

Защо замълчаха поетите на България?
Замълчаха не само поетите. Те творците замълчаха и затова скочиха ред некадърници напред. Но аз също не мога да дам обяснение защо така.

Такива сме като хора ли или просто това изплува?
Не знам дали това е национална черта, но някак си ни натисна кичът и пошлостта.

Необратимо ли е всичко?
Не, аз съм оптимист. В един момент ще се пречупят нещата и ще се оправят. Не може да е все така. Преточва се поколението и идва друго. Каквото и да е, колкото и да са хаймани и да ги мързи да работят, защото пак някои непрекъснати изчисления...

Е, ние сме майстори в това да се самообвиняваме и самобичуваме – ние сме най-мързеливите, най...
Не е така. Толкова талантливи млади момичета и момчета има. Как ще е така ? Но логически ще се променят нещата с това поколение, което е с по-други просвещения.

Ето говорите нещо положително. Кога за последен път се почувствахте горд, че сте българин?
Непрекъснато се чувствам горд като българин. Непрекъснато. Дали съм в Германия на операция или в Италия на снимки – аз се чувствам горд като българин. Аз знам кой съм. Знам моя род, какво е допринесъл за нацията, така че нямам никакви скрупули да се срамувам, че съм българин. Колкото и да искат да ни докажат, че ние сме някакви втора ръка хора – няма такова нещо.

Когато сте сам, за какво си мислите най-много?
Колко хубави дни съм имал в живота си.

А колко хубави дни предстоят?
Е, тука съм малко по се ослушвам вече, защото нещо все така не стига. Не знам. Може би ще се случат. Това, което много често искат да разказвам на някой, за книга нещо и това си го казвам: „Подготви ми всички филми, пускаш и аз почвам да разказвам какво се е случило зад кадър”. Това са невероятни случки. Това е просто щастието от това да бъдеш актьор. Още по-голямо щастие, когато и те харесват и те познават.

Най-голямото разочарование и най-голямата радост?
Голямо разочарование – не. Разочарования много е имало, но такова фатално не е имало.

Загубата преживява ли се?
Трудно. Много трудно и то не е, че нещо е станало изведнъж, неочаквано. В една възраст добре съзнаваш, че идва твоят естествен край. Но се оказа, че е много по-трудно. Много по-трудно от това, което съм си го представял и мислил

Сълзи има ли?
Има. Има и не ги крия. Защо? Като едно време в соца мелодрамата не я признаваха за... Била... Не е градивна, не е соцреализъм, а пък мелодрамата е една от най-красивите драматургически форми.

Най-силната дума на български?
Обичам те. На всякакъв език е това.

На българите какво ще кажете и на тези деца?
Това, което и снощи казах на хората – аз ги обичам и благодаря за уважението, което във всички тия години са имали към мен и към моята работа. Но едно съм абсолютно сигурен – за да получиш обич, ти трябва да даваш два пъти повече. Иначе няма как да получиш такова щастие. И в тоя смисъл това е било мое движение, мое кредо в живота. Да даваш, за да получиш, иначе – не. Но каквото и да е по-хубаво да бъде сред хора независимо с какви качества са. Дали са всичките с положителна емоция ти въздействат или има и отрицателна. Това също помага за раздвижването на организма, на мозъка, на движението, защото самотата някой път може да те поведе в неправилна посока.

Какво искате да Ви се случи още?
На мен ми се е случило всичко, бе. Аз това им пожелавам - винаги да им се случи в живота това, което на мен ми се е случило. Аз не съм толкова алчен, че да искам още и още – не.

То не е до алчност. То е до ищах. То е до човек.
И до ищах не е много, но няма какво. Няма какво. Но пък като кажеш няма какво, тогава да си вдигаме гълъбите и да отиваме на Бояна. Не е там работата. Все нещо още ще се случи.

Какво е да дишаш въздуха на сцената?
Това е най-хубавият въздух. Прави ли ти впечатление, че тук не се закашлях нито веднъж? На улица „Раковски” отпред кашлям като безумен. Велико нещо е сцената и усещането. И знаеш ли, минавайки в живота си, съм бил на 2 сцени – Военният театър и в Народният театър, но винаги съм си представял как в един момент ще дойде моментът, хем в най-лудите години, в които играех всяка вечер. Колкото и да ми се е струвало, че това е далеч, далеч от мене ще дойде моментът, в който ще минаваш за последен път по тая пътека, която води към сцената.

Мислите ли си го?
Ето, че дойде в тоя момент. В смисъл, че много бързо минава всичко. Радостта много бързо свършва. Таман, аха да я захапеш, и тя свършила. Така е. Но е особено усещане. Особено усещане.

И пак – усещане по-скоро с радост или по-скоро с...
С радост. Само радост. С радост. Много хубави неща са се случили на сцената. Въобще аз за какво я харесвам тая професия нашата. Не, че нещо ново ще кажа, но много често, да не кажа всяка вечер, съм такъв, какъвто в живота никога не мога да бъда, влизайки в образа на героя, който трябва да играя. Аз съм играл герои, които наистина в живота си не мога да бъда. Това е невероятно. В продължение на 2-3 часа си вярваш за това трябва да ти завиждат. Някакви юнаци, някакви герои такива. Много е особено... и си вярваш.

Това сте Вие в очите на хората - най-малкото, което е. Изморен ли сте?
Пак ми се иска да съм толкова енергичен и див, колкото съм бил и в същото време съзнавам, че това трудно може да ми се случи.