Любимият на няколко поколения българи Стефан Данаилов – за въздуха на сцената, карибския кораб на БСП и наградата за цялостно творчество „Аскеер”. Ексклузивно интервю на Антон Хекимян.
Честита награда – „Аскеер” за цялостно творчество.
Благодаря ви от сърце.
Имат ли значение наградите след толкова много?
Аз винаги съм бил привърженик на наградите и когато съм имал възможност, съм давал такива награди като министър.От години фестивалът, който правя в Пловдив - „Сцена на кръстопът”, винаги има и награда за моите колеги актьори, както и за спектаклите. Наградата е хубаво нещо, защото това е признание. Вярно, не очаквах, че толкова бързо ще са минали годините за този тип награда за цялостно творчество, но за мен е по-важно това, че в периодите... Първия „Аскеер” го получих в един много труден за мен момент в живота ми. Това беше 92-а година. И сега се случи така, че получавам пак в един тежък момент за мен – няма какво да крия. Първия път „Аскеер”-ът ми подейства много положително. И се надявам и втория път да се получи същото.
Преживяхте ли и как преживявате този тежък момент?
Като всеки човек. Преживява се. Разбира се, преживявката не се знае докога ще трае, но не е лесно, не е лесно. Особено когато се налага да бъдеш сам със себе си. Тъй като поради заболяването на очите ми, не можех и да чета и сега доста трудно чета. Една телевизия. По някой път тя ти дотяга, но самотата, която и аз търсех, тъй като много мои приятели ме търсеха, искаха да се срещнат с мен, да ме изведат, студентите ми от всички випуски и т. н. Но имах нужда от едно уединение. Това е и трудният момент, разбира се. Но пък от друга страна не е било нещо, което да ме е навело на някакви страшно мъдри мисли за живота и какъв беше. Вървят и добрите спомени, и тъжните.
Когато наградата е за цялостно творчество, има ли го моментът на равносметката, особено когато останете сам?
Аз не съм свършил с тази професия, така че равносметката може би ще предстои някога.
Добре е всеки ден човек да си прави равносметка.
То е хубаво да си прави. Равносметката е дотолкова важна доколкото да знаеш къде си в света, да не се люшнеш някъде, където после няма връщане и да станеш за смях.
Къде сте в света на младите, които гледам тук се щурат покрай Вас в очакване на репетиция?
А, млади, те са вече големи, бяха млади преди две години. Те са да ти кажа едни от радостните моменти, защото друго е да общуваш с млади хора на моята възраст. Е, вярно не мога да се докарам до техния акъл, защото е смешно, колкото и да ми се иска да се вдетинявам.
Гоните ли ги?
Гоня ги, гонитбата е нужно нещо. Аз съм на принципа - в театъра демокрация няма, няма такъв момент театър и демокрация. Не толкова ги гоня, за да се чувстват зле, то е част от това, което им предстои да се случи, защото дисциплината и хигиената на един актьор е много важна за кариерата им.
Чудесно. Говорим за кариера, дисциплина и хигиена. Може ли за едни ваши колеги, които също участват в една пиеса, наречена политика, да говорите същите неща, че има хигиена?
Аз винаги съм се интересувал от политика и по времето на Тодор Живков, и преходите, и всички тия истории, не съм бил равнодушен, интересувал съм се от всички тия истории. Да ти каже честно - промените са много малко от политиците от онова време - как се раждаха, къде отиваха, как се променяха, как си повярваха и как се проваляха. Сега се повтаря същата история.
Все едно и също.
Абсолютно също. Идва отнякъде, повярва си, че е голямата работа - багажът, биографията, СВ-то е много малко на повечето. Изживява се, повярва си и в един момент изчезва.
Нравите обаче са по-други и парите са по-големи.
Как да кажа, аз съм по принцип за това, че човек трябва да има своето самочувствие. То все пак трябва да е базирано на нещо, от тази гледна точка повече ми е общото самочувствие, което лъха от пленарната зала, ама то е неподплатено самочувствие и не е много приятно.
Чистоплътни ли са колегите Ви, с които се срещате, когато отидете все пак?
Аз общувам с много хора от всички почти парламентарни групи. И отношението към мен е малко по-особено, все пак аз съм доайен в това Народно събрание. Усеща се симпатията към мен, тъй като вече два пъти изчезвах, пък се връщах, знаеше се какво ми е състоянието. Аз виждам добрите им черти, защото голяма част от тези хора имат своите добродетели. Това, което казах преди малко, е като предупреждение да внимават, защото след това много боли като изчезнеш.
Репетирате с младите „Небесен отряд”.
„Небесен отряд” е представление, което вече го играят децата.
Едно друго представление на един друг Авиоотряд 28 - много скандали отново. Защо правителството е пътувало до Разград?
Това пък е толкова смешно и нелепо, какво значи? Логично е министър-председателят да се качи на хеликоптера да замине да свърши някаква работа, да се върне и след това да отиде в Катар. То голяма шумотевица се вдигна, то мнения, ами да направите една сметка 5 коли, 3 министри и с кортежа - минимум 350 лв. на кола, колко излиза? Същото. Не обичам такива неща, не съм съгласен, в края на краищата отговорността на един министър-председател е много голяма. В края на краищата аз съм бил в Министерски съвет и знам каква е отговорността.
Как Ви се струва управлението на кабинета "Борисов 2"?
Днес предложих на негови хора по повод състоянието на армията ни и националната сигурност. Отново се говори за средства, за пари, за пари, за пари и им подхвърлих - ако искат да се реши проблемът, да предложим на министър-председателя да стане министър на армията, за да се реши проблемът, защото всички за пари говорим, а те явно не стигат.
Много хора казаха, че не се е променил.
Ами защо трябва да се променя?
Защото такива бяха заявките.
Да, това тръгна пак от Ва -с журналистите, той по-кротък, по-така. Трудно е човек да промени темперамента и характера си.
И той се сърди, че му ги търсят сега тези 3000 лв.
И аз бих се сърдил, и аз бих се сърдил наистина, защото в края на краищата трябва да си уважаваме това, което е около нас това, което ни ръководи.
Бойко Борисов трябва да е по-сговорчив, защото управлява с още три партии.
Е, това не знам колко е сговорчив, но явно е, че не е толкова сговорчив.
Ще издържи ли управлението втория мандат?
Моите прогнози поне на този етап - да. Така перченето на партньорите им... Трябва да си поддържат авторитета сред своя електорат. Властта е хубаво нещо и това е важното, което ги преследва, така че дори такива приказки - Радан Кънев щял да минава в опозиция, въобще да спрат да ми говорят такива работи, защото никой не вярва.
Малко предизборно звучи.
Ама то ще има още големи майтапи за тия избори, които предстоят.
Кърваво ли ще бъде, как ги виждате нещата?
Е, кърваво.
Септември месец.
Толкова избори минаха. Там е любопитно, разбира се, според мен е много важно какво ще се случи с БСП. Мен това ме интересува най-вече.
Много се дразнят хората от БСП, които ми гостуват, и като ги питам: „БСП ще загубят ли и тези избори?”.
Кой се дразни, тия, дето са ти гости ли?
Да.
Ами аз мога да ти кажа, че ще ги загуби и тоя път. Но не винаги една загуба трябва да се приема като голям удар срещу теб.
Много се събраха обаче.
Събраха се, аз съм губил избори, но се нямам за победен, говоря за президентската кампания.
Помните ли тогава?
Помня, то беше голяма жега в Пловдив.
И аз цял ден след Вас ходих, и питах.
Да, бяха ти възложили, ходи, разпитва. Тя беше много хубава кампания, аз почнах много по-късно и всъщност от Пловдив започна моята кампания с добри чувства. Нямаше такива противоречия и така-нататък и нашето представяне с Калфин беше доста достойно.
Калфин разочарова ли Ви, че мина в други редици?
Разочарова, но това си е за моя сметка. Така да се каже, делили сме една черга и в един момент не ти харесва чергата.
Кой още от БСП Ви разочарова?
Водачите на АБВ. Много симпатични хора и приятели имам.
Сега близки ли сте с Калфин, Първанов?
С Първанов не съм се чувал много отдавна, с Калфин също.
Обиден ли сте?
Не, аз какво да се обиждам... Едва ли има някакво значение. То огорчението си е за мен и аз съм сигурен, че не бих простил.
Идват поредни избори, тези избори, за които си говорим, бяха 2011, много време мина, много избори и нищо не се променя, поне така изглежда отстрани. Това е мантрата, която си повтаряме всеки ден.
Докосваме се, но много боледуват хората от липсата на средства и страдат все повече и повече. Наблюдавайки това, което се случва в страната, почти не пътувам, но това, което следя в пресата и в телевизиите.
Кой клати кораба в БСП?
Аз го клатех първо.
Вие по-скоро си представям как гребете а не как клатите.
Виж какво - това е един кораб като тия с Джони Деп - пиратските, и всеки застанал - кой вляво, кой вдясно на борда, и всеки се опитва да се прави на по-велик от другите. Което е смешно и не е добре за партията.
Има ли разделение на млади и стари?
Какво разделение? Те младите какви млади са, бе? Какви са младите? И те са вече средна възраст, какво ми се правят на млади. Като млади ги възприемахме. Виж, може би моите консервативни разбирания са такива, но след като ти си приел една платформа, една програма, която си тръгнал с нея по страната да агитираш хората и там са записани точки, важни моменти, които ти си записал, обсъждаш, говориш, убеждаваш, и в един момент след това да кажеш: „Аз не съм съгласен с това”. Еми добре, моето момче, като не си съгласен, остави папката, откажи се да участваш в избори с тази партия и иди в другата. Но това са неща, които... Ще се научат.
Ама и вие се хванахте пак с ДПС...
Не, това са... С ДПС е тежка история. Тежка история. Не можеше... Аз винаги съм реагирал и го казах на Станишев. Голяма грешка се прави, че без черно на бяло сме тръгнали да правим нещо заедно. Участвал съм в кабинет, когато бяхме тройната коалиция, но там беше разписано всичко. Ама били много... Нали... За всеки да има, ама се знаеше кой, какво, колко, как. А така какво стана? Това огорчи хората.
Толкова много избори и това, с което започнахме, че всички започват по един и същи начин и почти завършват по един и същи начин, обаче вашият път е по-различен. Не успяхте да си изцапате лицето и ръцете като че ли, докато бяхте толкова време в политиката.
Старал съм се да не се случи такова нещо.
А то е трудно.
Трудно е, но то зависи и от човека. Аз съм защитавал кауза и тая моя защита е призната от различни опоненти. В тоя смисъл не е Ламбо добрякът, а това, че аз не съм изменил на своите идеи. И това респектира другите. И в тоя смисъл аз съм един щастлив човек, свързан с политиката, колкото и да казвам, че аз не съм политик. Да, по дух не съм политик, но аз се занимавам с политика и нося своята отговорност.
