Бумът на натравянията с гъби хвърли в паника дори изпечени познавачи на биологичния вид. Във Врачанско гъбарството е традиционно занимание на местните овчари.
Димитър Гърджалийски от село Долна Кремена обаче вече предпочита да бере само челадинки, които нямали двойници, защото гледал по новините за натровените баби в „Пирогов”. Митко си има свой барометър за това, коя гъба е опасна: дава я на козата и ако е отровна, тя не искала да я яде.
Иван Петров пък обикаля горските поляни за гъби от близо 40 години. Наследява познанията по гъбарство още като ученик от своя съсед, вече покойник. Сега се слави като най-големия познавач в селото. Бере челадинки и дори ги слага в буркани. Най-много внимава с бисерната гъба, булката и печурката. Казва, че техните двойници са най-коварни.
В сезона на печурките и познавачите стават много. Според гъбарите със стаж обаче, процентът съмнение не е слабост и той не трябва да се подценява.
„Аз ви казах: Лаком гъбар, дълго не вирей! Ей туй е, който бърза много да набира и не са оглежда... По-добре половината да не ги вземаш, отколкото да ги вземеш и после все нещо да те човърка", каза Иван Петров.
Биологът Симеон Ванев обясни пред bTV, че дори печурките, предпочитани от гъбарите, имат сходни отровни видове – мухоморките.
Разликата между бялата мухоморка и печурката е в пластинките под шапката. В зряла възраст при печурката те стават бежови до кафяви. При мухоморката остават бели.
Първите признаци на отравяне настъпват след 8, 10, 12 часа. Може дори до 72 часа. И точно това е фаталното, защото в това време токсините безсимптомно разрушават черния дроб. Дори парченце от няколко грама може да доведе до смъртта на около 70-килограмов човек.
Зачестили са случаите на отравяне дори с двойник на сърнели – с пантерка, която е от мухоморките. Червената мухоморка също е отровна. Мускаринът - основното й отровно вещество, действа бързо и човек чувства неразположение веднага след консумацията.
