Ден след като навършва 31 години Кубрат Пулев става европейски шампион по бокс и така заема четвъртото място в света.

Няколко месеца по-рано Кобрата печели Междуконтиненталната титла на Международната боксова федерация.

И до сега Кубрат няма загуба, а половината от 16те си победи е постигнал като е нокаутирал съперника си.

Кобрата искрено се радва на победата и отбелязва, че независимо как изглежда отстрани, да издържиш 11 рунда е трудно. Разговор на Миролюба Бенатова с Кубрат Пулев – Кобрата.

-Как е на гребена на вълната, Кубрат?
-И тежко, и хубаво. Тежка е царската корона.
Колкото по-нагоре отива един човек, толкова по-сериозно и тежко става. Всичко е това, че имаш какво да губиш.

- Рожденият ти ден е ден преди мача. Как изкара?
- Да, чак сега мога да празнувам, защото имам истински повод. А иначе в деня бяхме с приятели, обсъждахме тактиката, смяхме се. С тях винаги се смея, и така. Бяха ми добра подкрепа.

- Изглеждаше уверен на мача, с много чисти удари...
-Още съм целият схванат от този мач. Вътре е много различно, отстрани изглежда лесно. В мача за предния пояс в третия рунд получих такъв удар, че загубих зрение, бяло петно. Не виждах. Може би сега Димитренко се почувства по същия начин. Не очакваше такива удари.

- Имаш ли нокаути извън професионалната си боксова кариера?
- Да чукна на дърво - не. То не само боят мори, психическото натоварване е много голямо. Затова повечето боксьори влизат в реанимация след срещи. 12 рунда да се биеш и накрая да те нокаутират... Същото се получава и при кучешките боеве – накрая кучетата умират от умора и бой.

- Гледал ли си?
- Да, гледал съм. Няма кеф, там са залози. В първия момент бях в шок, наистина. Много е жестоко, аз обичам кучетата. Но после свикваш. То и хирурзите свикват да гледат кръв и черва.

-Трудно ли е да не чуваш нищо на ринга и да се абстрахираш от публиката и шумовете в залата?
-По принцип, за да се абстрахираш от публиката трябва да се концентрираш върху играта. Когато не си концентриран, чуваш всичко отстрани. Даже някой път моменти от мачовете не ги помня. Не помня не от удар, а от концентрация.

-Помниш ли последния си бой в живота, извън ринга?
- Като дете сигурно е било. Е, не мога да кажа бой. Налагало се е да предотвратя нещо, може някой да е отнесъл някой и друг шамар, но то е защото се е наложило. Аз разчитам на себе си, нямам охрана и някой път, особено в България, има всякакви хора. Комплексари, пияни, трябва да предотвратявам ситуации. Иначе не съм конфликтен човек, с мен човек може с едно „извинявай” да се разбере. Едно „извинявай” е достатъчно да потули всичко.

-Като споменаваш комплексарите и ситуацията по заведенията в България, какво според теб се случи с твоя приятел Багата, за да се стигне до намушкването с нож и тежките последствия в момента?
-Подценил е ситуацията донякъде, имало е да се случва, а и в България... Той е верен приятел, верен човек, предан, добър, не заслужава това. Той е човек, с когото винаги можеш да се разбереш и не можеш да очакваш коварен номер. А това, което му се е случило е коварно. Полицията е крайно време да се събуди, хората, които са отговорни за контрола над улицата, и шефове в полицията, трябва да се уволнят всичките.

- Ти, стана ли по-дисциплиниран с успехите?
- Променям се към добро. Променям се, боря се със себе си. Аз съм си аз и има щит около себе си. Без щит не става, не е добре. Трябва да има някакъв щит.

- Предават ли те приятели?
- Предавали са ме, но сега само малко са отсети и са допуснати в щита. Иначе са изпадали доста и съм предаван много пъти от близки.

- Страх ли те е, че можеш да нараниш някого фатално?
- На улицата ме е страх определено, на ринга - не. Не желая никого да нараня фатално. Достатъчно ми е да го победя.

- Казват, че най-големите сакатлъци стават на тренировки, ти имаш ли такава ситуация?
- Да, счупих си ръката. Спас Генов на майтап ме удари, нервирах се, аз да му го върна и без да искам го ударих в главата и си счупих най-здравата кост. В един момент стана точно, когато всички руснаци ги беше страх от мене. Загубих може би още една титла. Но няма как да не "минеш през касата".

Трябва да вярва човек. Всичко, което искам, вярвам и го постигам. Балансиран човек съм, знам какво правя.

- Често ли броиш до десет?
- Да, налагало се е да бягам, да изляза, за да не стане лошо.

- Жените успяват ли да те изкарат от баланс?
- Жените, не, но жената - да. Не може да ме изкара от баланс, за да направя глупост, но се караме, после се сдобряваме, целуваме се и продължаваме нататък.

- Усещала ли е силата на ръката ти?
- Не, само на майтап.

- Кога пак си на ринга?
- Може би ще тренирам след 2-3 седмици. Щом започнеш да почиваш, започва да ти липсва. Това е краста, дано и аз не повтарям грешките на по-старите боксьори. Да играя на стари години и да се излагам...

А и това мори, и то психиката на човека, което не е никак малко, остават ти травми за цял живот, дай боже да са по- малко.

Какво да ме е страх?! Аз съм се прежалил. Преди всеки мач си чувам приятелката, чувам си близките, защото може да е за последно.

Застраховани няма. Всеки си вика на мен няма да се случи, но се случва. Затова дано съдбата да е благосклонна към нас за по-дълго.