1500 бебета в България постъпват в социални домове. Родителите на близо 70% от тях никога не ги посещават.

24-годишната Мария Николова също била готова да остави дъщеричката си. Три месеца по-късно обаче вече е с малката Вяра.

Мария разказва, че обмисляла да даде бебето си за осиновяване, защото няма кой да й помага – самата тя е израснала в детски дом и искала по-добро бъдеще за детето. Но социални работници я разубедили още в родилния дом.

Мария е студентка в НСА, бащата на детето работи, но все още не живеят заедно. Младата майка мечтае да стане учител по физическо. И до раждането живее в общежитията на академията.

Първата й среща със социалните служители е решаваща за това да не остави детето си.

Елка Налбантова от Фондация за нашите деца обясни, че раждането е съдбовен момент за майките, които решават да изоставят децата. В повечето случаи става дума за липса на подкрепа, на материални възможности.

В момента Мария живее в звено „Майка и бебе”, в което има всички условия да отглежда детето си. Там обаче може да остане само около една година. След това отново ще се върне в студентските общежития. И ще направи всичко, за да помогне на дъщеричката си, когато порасне, да осъществи мечтата си.

През последните 3 години фондацията е подкрепила около 600 майки, за да запазят децата си. 300 от тях са били новородени.

Между 20 и 40 майки не са останали с децата си по различни причини, сред които и това, че не успяват да отворят психологическо пространство за детето си.