26 300 тона отпадъци събраха всички доброволци в кампанията „Да изчистим България”, съобщи в студиото на „Тази сутрин” министърът на околната среда и водите Нона Караджова. По думите й обаче вторият по-важен резултат е това, че се фокусира вниманието на обществото, за да не се замърсява.  

Министър Караджова връчи на bTV специалния приз на Министерството на околната среда „Зелена България”, който се дава „за изключителни заслуги към идеята да се обединят хората около това да имаме хубава природа и да живеем на чисто”. По думите й кампанията е била най-мащабната в страната, обединила толкова много хора с толкова видими резултати. Призът е и за всички, които се отзоваха и се включиха в „голямото чистене”.

Най-значими постижения в кампанията „Да изчистим България” са постигнати в град София и Софийска област, Пловдив, Перник, Варна. Донякъде това е свързано с по-голямата концентрация на населението в тези области.

В резултат на разделното събиране от домакинствата през изминалата година в страната има „удивителни постижения”, коментира Нона Караджова. Заради усилията на българите в тази посока е предотвратено изсичането на милион дървета, спестени са над 2 млрд. литра питейна вода и 1,5 млн. барела петрол в резултат на рециклирането на пластмасата. Икономисани са и 375 млн. киловатчаса енергия.

Миналата година в страната са рециклирани 162 хил. тона отпадъци от опаковки. По думите на Нона Караджова, като страна-член на ЕС, България изпълнява задълженията си за рециклиране на отпадъци от опаковки, батерии, акумулатори, електрическо оборудване, но „има още много какво да се свърши”.

Вчера започна мащабен проект за територията на страната – по отношение на оползотворяването на биоразградимите отпадъци, разкри министърът. Вече има сключен договор от Столична община за строеж на инсталация за преработка, както на „зелените” отпадъци, така и на отпадъците от храни от заведения, детски градини, обекти за обществено хранене. Резултатът от обработката е два вида компост – първокласен подобрител на почвите, който може да се използва в земеделието като заместител на торовете. Важен е и приносът на тези инсталации за намаляване на парниковите газове, тъй като от гниенето на отпадъците се отделят именно такива газове.

Само за миналата година са съставени над 170 акта на кметове на общини за почистване. „Всички трябва да имаме нетърпимост към това. Глобите имат ефект, но по-важно е възпитанието,” коментира екоминистърът.

54 са обособените региони, в които общините трябва да се сдружат, за да създадат своите общи депа за отпадъци. Половината вече са изградени, посочи Караджова.

„Много се забавиха, по-скоро промениха своята концепция, общините в Благоевград, Кюстендил и Дупница – там вероятно трудно ще се ползват европейски пари,” каза министърът на околната среда. Ако проектите бъдат завършени бързо ще се финансират със средства от републиканския бюджет.