Нямаше време да ни бъде страх, трябваше да опитаме да помогнем на хората. Това разказа в студиото на „Тази сутрин” българският доброволец Стефан Йосифов, който се завърна от едно от огнищата на епидемията от ебола в Гвинея.
„Решението беше продиктувано от дългия опит, който имам с „Лекари без граници”. След като ме извикаха, реших, че е от полза да имам опит с ебола”, обясни той. По думите му когато пристигнал в африканската страна, все още се знаел мащабът на заразата и „картината беше абсолютно спокойствие и нормален живот”.
Първият му сблъсък с ебола бил в края на март в изолационния център, където първоначално имало около 8 болни, но след това дълго време бройката се държала между 20 и 30. Йосифов призна, че най-тежко преживял смъртта на двама колеги лекари, които приемали болни.
„След като се знае, че съществува епидемията, мерките и контрола са много строги”, обясни българският доброволец, като допълни, че даже ръкостискането може да доведе до заразяване, особено при по-късен етап на болестта.
Той допълни, че работата на медицинските екипи включва дезинфекция на къщата на болния, изгаряне на предметите, с които е имал досег и изолиране на всичките му контакти.
„Има излекувани хора, предимно млади, чиято имунна система съумява да се пребори с вируса”, каза Йосифов, като допълни, че най-младият, преборил ебола, е 22-месечно бебе.
Доброволецът призна, че се страхува епидемията от ебола да не се пренесе и у нас „защото болестта все пак има един инкубационен период от 21 дена, през които на човек му няма нищо”.
Йосифов, който сега заминава за Централноафриканската република, каза, че за да се захване някой с подобна работа „трябва малко човек да е авантюрист, горе-долу задължително е да е добър, за да гледа страданието, да участва в него и да издържа. Страхът е част от живота”.
